Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)

Забеляза, че някои членове на катедрата му отправят добродушни усмивки.

Федър обаче, благодарение на опита си в логиката, знаеше, че всяка дилема предлага не два, а три класически варианта за оспорване, а освен това му бяха известни още няколко, които не бяха така класически, така че и той би се усмихнал в отговор. Би могъл да се хване за левия рог и да отхвърли идеята, че обективността предполага научна идентификация. Или да избере десния рог и да отхвърли представата, че субективността предполага „просто каквото ни харесва“. Също така би могъл да мине между рогата и да отрече, че обективното и субективното са единствените възможности. Можете да сте сигурни, че опита и трите.

В добавка към тия три класически логически варианта има няколко алогически, „реторични“, Федър като реторик разполагаше и с тях.

В очите на бика може да се хвърли прах. Той вече бе сторил това с изявлението, че незнанието на това, какво е качество, представлява некомпетентност. Старо правило на логиката е, че компетентността на говорещия няма отношение към истинността на казаното, така че приказките за некомпетентност бяха чист прах в очите. И най-големият глупак на света може да каже, че слънцето грее, но това няма да го накара да загасне. Сократ, тоя стар противник на реторичните доводи, би натикал Федър в миша дупка с думите: „Добре, приемам твоето твърдение, че съм некомпетентен по въпросите на качеството. Сега, моля те, кажи на един некомпетентен старец какво е това качество. Иначе как мога да се поуча?“ Федър щеше да бъде оставен да се попържи известно време и после щеше да бъде смазан с въпроси, които доказват, че и той не знае какво е качество, поради което според собственото си мерило е некомпетентен.

Човек би могъл да се опита да приспи бика с песничка. Федър можеше да отговори на питащите, че разрешението на тази дилема е отвъд скромните му възможности, но обстоятелството, че не може да намери отговор, ще е логично доказателство, че отговор не може изобщо да се намери. Не биха ли опитали те с по-големите си познания да му помогнат в намирането на тоя отговор? Но беше доста късно за подобни приспивни песнички. Те щяха просто да кажат: „Не, ние сме прекалено квадратни. И докато излезете с отговор, придържайте се към учебната програма, за да не се налага да късаме обърканите ви студенти, когато ни паднат другия семестър.“

Третата реторична алтернатива за дилемата и най-добрата по мое мнение бе да откаже да излезе на арената, Федър можеше просто да заяви: „Опитът да се класифицира качеството като обективно или субективно е опит да се дефинира то. Аз вече казах — то е недефинируемо.“ И да остави нещата дотук. Мисля, че тогава Диуиз го съветваше да направи точно това.

Защо той предпочете да не се вслушва в този съвет и реши да отговори на дилемата логично и диалектически, вместо да избере лесното спасение на мистицизма, аз не знам. Но мога да предположа. Струва ми се, преди всичко той е смятал, че храмът на разума е завинаги изграден върху арената на логиката и когато човек излезе от логическия спор, той излиза и от всички академични измерения, философският мистицизъм, идеята, че истината е непознаваема и може да бъде овладяна единствено чрез ирационални способи, ни е придружавал от самото начало на историята. Той стои в основата на дзен. Но не е академичен предмет. Академията, храмът на разума се интересуват изключително от ония неща, които могат да бъдат дефинирани, а ако някой има желание да бъде мистик, мястото му е в манастир, не в университет. В университета нещата се казват с пределна яснота.