Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Мисля, че втората причина да излезе на арената е била егоистична. Той е знаел, че е изтънчен логик и диалетик, гордеел се е с това и е разглеждал повдигнатата дилема като предизвикателство към своето умение. Сега си мисля, че това незначително количество самолюбие може да е било началото на всичките му неприятности.
Виждам един елен, тръгнал на около двеста ярда пред и над нас между боровете. Опитвам се да го покажа на Крис, но докато погледне, той е изчезнал.
Първият рог от дилемата на Федър бе: „Ако качеството съществува в обекта, защо научните способи не могат да го открият?“
Този рог бе по-опасният. От самото начало разбра, че е смъртно опасен. Ако си позволеше да се представи за някакъв свръхучен, който може да съзира в обектите качеството, което никой друг учен не е в състояние да открие, това значеше просто да докаже, че е луд или глупак, или и двете заедно. В днешно време идеи, които са несъвместими с научния познавателен процес, изобщо не могат да си прокарат път. Спомни си становището на Лок, че никакъв обект, научен или не, не може да бъде опознат освен от гледна точка на качествата му. Тази необорима истина сякаш навеждаше на мисълта, че причината учените да не могат да открият качеството на обектите е обстоятелството, че качеството е единственото нещо, което откриват у тях. „Обектът“ е мисловно построение, дедуцирано от качествата. Този отговор, ако се смяташе верен, наистина го правеше неуязвим за първия рог и за известно време го въодушеви.
Само че се оказа неверен. Качеството, което той и студентите откриваха в час, бе нещо съвършено различно от качествата цвят, температура или твърдост, наблюдавани в лабораторията. Тези физически свойства до едно подлежаха на измерване с уреди. Неговото качество — „отлично“, „много добро“, „добро“ — не бе физическо свойство и не подлежеше на измерване. Доводът му бе отбит поради двусмислието на термина „качество“. Запита се защо съществува такова двусмислие, отбеляза си наум, че ще трябва да поразрови около историческите корени на думата „качество“, после остави въпроса настрана. Рогът на дилемата си оставаше.
Насочи вниманието си към другия рог, от който като че ли по-лесно можеше да се защити. Помисли си: „Значи качеството е «каквото просто ни харесва»?“ Тази мисъл го ядоса. Великите хора на изкуството, Рафаел, Бетховен, Микеланджело — те всички просто са произвеждали онова, което се харесва на хората. Не са имали друга цел освен да гъделичкат усещанията в по-големи мащаби. Така ли? Беше дразнещо, а най-дразнещото бе, че не можеше да съзре начаса някакъв начин да срази тази постановка логически. И така, той изучи постановката внимателно, по същия задълбочен начин, по който винаги изучаваше нещата, преди да ги атакува.
И тогава разбра. Извади скалпела и изряза едничката дума, която пораждаше цялото раздразнение на изреченото. Думата бе „просто“. Защо качеството трябва да бъде това, което „просто“ харесваме? Защо трябва „което харесваме“ да бъде „просто“? Какво означава „просто“ в тоя случай? Когато се отдели по този начин за самостоятелно изследване, стана очевидно, че „просто“ в дадения случай всъщност не означава абсолютно нищо. Чисто паразитен термин, чийто логически принос в изречението се равняваше на нула. Сега, след като тази дума бе премахната, изречението ставаше: „Качество е онова, което ни харесва и смисълът му се променяше изцяло“. Превръщаше се в една безвредна баналност.
Чудеше се защо това изречение така го бе подразнило отначало. Изглеждаше така естествено. Защо отиде толкова време да проумее, че всъщност казваше: „Онова, което харесваш, е лошо или най-малкото незначително.“ Какво се криеше зад тази самодоволна презумпция, че което ни харесва е лошо или най-малкото неважно в сравнение с други неща? Това изглежда бе квинтесенцията на квадратността, срещу която се бореше. Малките деца биваха възпитавани да не правят „само каквото просто им харесва“, а… а какво?… Разбира се! Каквото се харесва на други. А кои други? Родители, учители, възпитатели, полицаи, съдии, чиновници, крале, диктатори. Все властимащи. Когато те възпитат да презреш онова, което „просто ти харесва“, тогава, разбира се, ставаш много по-послушен слуга на други — един добър роб. Щом се научиш да не правиш „просто каквото ти харесва“, тогава Системата те обиква.