Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Но да предположим, че правиш „каквото просто ти харесва“. Означава ли това, че ще започнеш да търгуваш с хероин, да ограбваш банки и да изнасилваш възрастни дами? Човекът, който ни съветва да не правим „просто което ни харесва“, прави забележителни презумпции за онова, което се харесва. Той изглежда не знае, че е възможно хората да не ограбват банки, защото са преценили последиците и са решили, че не им харесва. Той не разбира, че банките съществуват преди всичко защото са нещо, „което просто харесва на хората“, а именно — източник на заеми.
Федър започна да се пита защо поначало цялото осъждане на „каквото ни харесва“ изобщо е изглеждало такава пречка.
Скоро разбра, че в това се крие много повече, отколкото е съзнавал. Когато хората казват: „не прави каквото просто ти харесва“, те не искат да кажат просто подчинявай се на властта. Те имат предвид и нещо друго.
Това „друго“ бе отправната точка към обемното и класическо научно схващане, че „каквото харесваш“ е неважно, защото се състои изцяло от ирационални емоции вътре в тебе. Той изучава този довод дълго време, после го разряза на две по-малки групи, които нарече научен наивизъм и класически формализъм. Заяви, че двете често се срещат обединени у един и същи човек, но логически са разделени.
Научният наивизъм, който се среща по-често сред непосветените последователи на науката, отколкото сред самите учени, поддържа, че което е изградено от материя или енергия и е измеримо по научните способи, то е реално. Всичко останало е нереално или поне без значение. „Което ни харесва“ е неизмеримо и затова нереално. „Което ни харесва“ може да бъде факт или халюцинация. Харесването не прави разлика между двете. Цялото предназначение на научния метод в случая е да изгради обосновани разграничения между неистинското и истинското в природата, да отстрани субективните, паралелните, въображаемите елементи от нечий труд, така че да се получи вярна картина на действителността. Когато заяви, че качеството е субективно, според тях той казваше, че качеството е въображаемо и следователно може да не се взема предвид при едно сериозно изследване на действителността.
На срещуположната страна стои класическият формализъм, според който онова, което не може да се опознае от разума, не може да бъде познато изобщо. Качеството в този случай е без значение, защото е емоционална категория, непридружена от мисловните елементи на разума.
Федър знаеше, че от тия два главни източника на думата „просто“ много по-лесно е да направи на пух и прах първия, научния наивизъм. Зае се първо с него, като използуваше reductio ad absurdum. Този начин на разсъждение почива на истината, че ако неизбежното заключение от няколко предпоставки е абсурдно, то логически следва, че поне една от предпоставките, които са довели до него, е абсурдна. Нека проверим, каза си той, какво следва от предпоставката, че всяко нещо, неизградено от маса или енергия, е нереално или неважно.
Използува нулата като изходен пункт. Нулата, поначало индуистка цифра, е била пренесена в западния свят от арабите през средните векове и не е била известна на древните гърци или римляни. Защо е така, запита се той. Нима природата бе скрила нулата така изкусно, че всички гърци и всички римляни, милиони на брой, не са успели да я открият? Съвсем нормално е човек да си мисли, че нулата си лежи ей там на открито и всеки може да я види. Той разкри абсурдността на опитите да се извлече нулата от каквато и да било форма на материя или енергия и после задава реторичния въпрос: дали това означава, че цифрата нула е „ненаучна“? Ако е така, значи ли това, че изчислителните машини, които боравят главно с единици и нули, ще трябва да се ограничат само с единиците при научна работа? Никак не е трудно да се открие абсурдността тук.
След това продължи с други научни концепции, една по една, като доказа, че не могат да съществуват независимо от субективни предпоставки. Завърши със закона за гравитацията в примера, който дадох на Джон, Силвия и Крис през първата вечер от пътешествието. Ако субективността се премахне като неважна, каза той, тогава цялата сграда на науката трябва да бъде премахната с нея.