Изгнание
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изгнание». Краткое содержание книги:
Двама от тези безстрашни герои са Дризт До’Урден и неговата магическа пантера Гуенивар. Скитащ се като изгнаник, напуснал Мензоберанзан — града на своята раса, Дризт се бори за мястото си в безкрайния лабиринт. Преследван от безпощадната си майка и от собствените си кошмари, той ще трябва да направи най-големия избор в своя живот.
„Салваторе… се придържа към най-добрите традиции в жанра и същевременно налага нови стандарти за следващото поколение писатели.“ — списание „Дракон“
Долу на първото стъпало, Белвар се обърна учуден към Трак — беше чувал, че някои от създанията печ можеха да призоват подобни каменни стени.
— Ти ли…? — прошепна лукавият гном.
Печът в тялото на клюнестото изчадие нямаше време да стои и да отговаря на въпроси. Трак се изкачи нагоре по стълбата, вземайки по четири стъпала наведнъж, отиде при Дризт и внимателно пое тялото му в огромните си ръце. Сети се дори да вземе ятаганите му — намери остриетата и после бавно заслиза надолу по стъпалата.
— Бягай — извика клюнестото изчадие. — Бягай колкото сили имаш, Белвар Дисенгалп!
Лукавият гном се почеса по главата с връхчето на кирката си и наистина побягна. Трак разчисти една широка пътека, водеща към задния изход в дъното на пещерата — никой не смееше да застане на пътя на разгневения печ — и Белвар с късите си, свиърфнебълски крачета, едното, от които беше изкълчено, започна бавно да се изкачва по нея.
От другата страна на стълбата, зад стената, стоеше Закнафейн и си мислеше, че илитидът, повалил Дризт, бе отговорен за нея. Неживото създание се нахвърли като вихър срещу крадеца на мисли и изрева с истинска омраза.
Фиуу! — профуча поредната вълна от мисловна енергия.
Зак подскочи нагоре и с един-единствен удар съсече краката на носещия се ниско илитид. Създанието се издигна малко по-високо и по телепатичен път изпрати цялата си болка и ужас на всичките си сънародници.
Неживото създание не можа да достигне до илитида. Когато от всеки ъгъл и изход започнаха да изскачат крадци на мисли, Закнафейн нямаше време да прави заклинания за левитация, но този илитид… Той беше виновен за всичко, за целия провал, и неживият нямаше да го остави да му се размине безнаказано. Зак вдигна меча си като копие и се прицели с безпогрешна точност.
Крадецът на мисли погледна невярващо към мрачния елф, после към острието, впило се наполовина в гръдния му кош, и разбра, че това е краят му.
От всички страни към Закнафейн се втурнаха илитиди и изстрелваха вълните си от ментална енергия. Неживото създание имаше само един меч, но въпреки това пак успя да повали съперниците си и да излее целия си гняв върху грозните им, октоподски глави.
Дризт бе избягал, ала не задълго…
21
Изгубен и отново намерен
— Слава на Лот — прошепна матроната, усетила възбудата на творението си. — Намерил го е, хванал е Дризт! — Малис погледна наляво, после надясно и трите й дъщери се отдръпнаха, за да избегнат погледа на майка си, изкривен от силното вълнение.
— Закнафейн е открил брат ви!
Мая и Виерна се усмихнаха една на друга, доволни от факта, че най-накрая на цялото това мъчение щеше да се сложи край. Откакто бяха направили Зин-карла, никой в дома До’Урден не изпълняваше всекидневните си задължения; с всеки изминал ден разтревожената им майка се впускаше все по-далеч след неживото си създание, погълната от преследването.
В другия край на стаята, усмивката на Бриса беше малко по-различна от тази на сестрите й — ако някой бе обърнал внимание на върховната жрица щеше да забележи, че в изражението й се криеше разочарование.
За щастие на първородната дъщеря, матрона Малис бе твърде погълната от събитията, случващи се на стотици километри от Мензоберанзан, и дори не я погледна. Матроната изпадна в още по-дълбок транс, за да вкуси от гнева и яростта на творението си, от чувствата, които бяха предназначени за Дризт.
Мрачната елфка дишаше тежко и възбудено, докато Зак се биеше с греховния им син, ала изведнъж дъхът й секна.
Нещо беше попречило на неживия.
— Нее! — изпищя Малис и скочи от разкошния си трон. Тя се огледа наоколо в търсене на някой или нещо, върху което да излее гнева си, или на предмет, който да счупи, за да се успокои. — Не! — повторно изпищя тя. — Не може да бъде!
— Да не би Дризт да е избягал? — попита Бриса, опитвайки се да прикрие самодоволните нотки в гласа си. Погледът на Малис й показа, че не е успяла.
— Да не е унищожил неживия? — с искрен ужас извика Мая.
— Не, не е унищожен — отвърна Малис. Гласът й обикновено беше равен, но сега трепереше. — Брат ви успя да се измъкне за пореден път!
— Зин-карла още не се е провалил — опита се да я успокои Виерна.
— Да, неживият е много близо до Дризт — добави Мая, подхванала инициативата на сестра си.