Изгнание

Тичаха сляпо през криволичещите тунели, надявайки се да намалят броя на чудовищата, спуснали се след тях. Опасността дишаше във врата на тримата приятели и те не можеха да си позволят да бъдат предпазливи.

Изминаха часове, а те продължаваха да тичат. Белвар беше най-възрастен и краката му бяха късички — две негови крачки се равняваха на една крачка на Дризт, а три — на една на Трак. Свиърфнебълът се измори първи, ала не забави приятелите си. Клюнестото изчадие го вдигна на раменете си и продължиха.

Когато за първи път спряха да си починат, никой не знаеше колко мили бяха изминали. Мълчалив и замислен през цялото време, Дризт реши да остане на пост и да охранява мъничката пещерна ниша, която бяха избрали за временен лагер. Белвар усети болката и страданието на своя приятел и се приближи към него, за да го поуспокои.

— Не очакваше точно това, нали, мрачни елфе? — попита меко той. Дризт не каза нищо, но очевидно изпитваше нужда да поговори с някого и гномът продължи: — Мрачният елф в пещерата, ти го познаваше, нали? Наистина ли е твой баща?

Дризт погледна ядосан към Белвар, но изражението му се смекчи, когато видя искрената загриженост в очите на възрастния си приятел.

— Закнафейн — обясни елфът. — Закнафейн До’Урден е мой баща и ментор. Той беше този, който ме обучи да боравя с остриетата и който ме напътстваше през целия ми живот в Мензоберанзан. Беше единственият ми приятел в този мрачен град, единственият елф, който споделяше вярванията ми.

— Но той искаше да те убие — студено заяви гномът. Дризт потрепери и свиърфнебълът се опита да го обнадежди: — Може би не те е познал?

— Той беше мой баща — повтори мрачният елф. — Най-добрият ми приятел в продължение на две десетилетия.

— Но тогава защо, мрачни елфе?

— Това не беше Закнафейн — отвърна Дризт. — Закнафейн умря, майка ми го пожертва в името на Кралицата на Паяците.

— Магга каммара — прошепна Белвар, ужасен от случилото се в семейството на приятеля му. Дризт беше разкрил това ужасно деяние толкова направо, че накрая гномът предположи, че жертвоприношението не е рядко явление в обществото на мрачните елфи. Тръпки полазиха по гърба на възрастния свиърфнебъл, но той прикри отвращението си от съчувствие към изтерзания си приятел.

— Не знам какво чудовище е успяла да вмъкне в тялото му матрона Малис — продължи Дризт, без дори да забележи неудобството на гнома.

— Каквото и да е, е ужасно — отбеляза Белвар. — Направо непобедимо.

Точно това тревожеше младият елф. Мрачният войн, с когото се бе бил в пещерата на илитидите, се движеше с прецизността, изяществото и непогрешимия стил на Закнафейн До’Урден.