Изгнание

— Не вярвам, че ще бъдат толкова приветливи, колкото си мислиш — отвърна Белвар със саркастична насмешка, — пък и предполагам, че този тесен тунел е по-удобен за дуергарите, отколкото за дългите остриета на един мрачен елф или за още по-дългите ръце на клюнестото изчадие. Ако се наложи, едва ли ще успеем да се защитим. А ако дуергарите внезапно свият на кръстопътя и се отправят към нас, ще трябва да се бием там, където те ще имат предимство.

— Тогава да вървим към мястото, където се съединяват тунелите — предложи Дризт — и нека научим каквото можем.

Тримата спътници скоро се озоваха в малка овална зала. Тунелът, по който се движеха дуергарите, се намираше непосредствено до техния, а трети коридор водеше началото си от края на залата. Тримата приятели навлязоха в сенките на най-отдалечения тунел, чувайки зад себе си ехото от стъпките на джуджетата.

Миг по-късно, седемте дуергари се озоваха в овалната зала. Както Дризт бе предположил, те бяха изтощени, но не и невъоръжени. Трима от тях носеха боздугани, един — кама, двама държаха мечове, а последният — два големи камъка.

Дризт избута приятелите си назад и пристъпи, за да се срещне с непознатите. Въпреки че двете раси не таяха много добри чувства една към друга, мрачните елфи и дуергарите често сключваха взаимноизгодни съюзи. Дризт предполагаше, че шансовете да сключат мирен съюз биха били по-големи, ако излезе напред сам.

Внезапната му поява, обаче, стресна изтощените сиви джуджета. Те се разтичаха като обезумели насам-натам, опитвайки се да заемат добра отбранителна позиция. Мечове и боздугани се вдигнаха в готовност, а джуджето, носещо камъните, присви ръката си за хвърляне.

— Привет, дуергарю! — каза Дризт с надеждата, че сивите джуджета разбират езика на мрачните елфи. Ръцете му спокойно се отпуснаха върху дръжките на прибраните ятагани — мрачният елф знаеше, че може да ги извади по всяко време и достатъчно бързо, ако се наложеше.

— Кой пък си ти? — попита едно от въоръжените сиви джуджета на колеблив, но все пак разбираем език.

— Търся убежище, също като вас — отвърна Дризт. — Бягам от робството на жестоките крадци на мисли.

— Значи знайш, че бързаме — изръмжа сивото джудже, — зат’ва разкарай се от пътя ни!

— Предлагам ви съюз — отвърна Дризт. — Със сигурност ще е по-добре да сме повече, когато дойдат илитидите.

— Седмина или осмина, к’ва полза има? — заинати се дуергарът. Зад него сивото джудже каменохвъргач, заплашително поклати ръка.

— Има полза, ако сме десет — спокойно отвърна Дризт.

— Имъш приятели? — попита дуергарът с определено по-мек тон. После се огледа нервно наоколо, търсейки някой в засада. — Още мрачни елфи?

— Не точно — отвърна Дризт.

— Виждъл съм го тоз! — извика друго джудже, преди елфът да е успял да им обясни. — Той избяга с онуй чудовище и с един свиърфнебъл!

— Лукав гном! — водачът на групата се изплю в краката на Дризт. — Не са приятели нито на мрачни елфи, нито на дуергари!