Изгнание
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изгнание». Краткое содержание книги:
Двама от тези безстрашни герои са Дризт До’Урден и неговата магическа пантера Гуенивар. Скитащ се като изгнаник, напуснал Мензоберанзан — града на своята раса, Дризт се бори за мястото си в безкрайния лабиринт. Преследван от безпощадната си майка и от собствените си кошмари, той ще трябва да направи най-големия избор в своя живот.
„Салваторе… се придържа към най-добрите традиции в жанра и същевременно налага нови стандарти за следващото поколение писатели.“ — списание „Дракон“
Той го заведе при най-добрите снабдители в цял Блингденстоун и плати от собствения си джоб за всички припаси, от които се нуждаеше Дризт. После му направи един още по-голям подарък. Лукавите гномове бяха пътували няколко пъти до Повърхността и крал Шниктик притежаваше груби карти на тунелите, извеждащи от Подземния мрак.
— Пътешествието ще ти отнеме седмици — заяви Белвар и подаде свитъка на приятеля си. — Опасявам се, че без това няма да успееш да се ориентираш.
Ръцете на Дризт затрепериха, когато тънките му пръсти развиха картата. Чак сега успя да повярва, че наистина ще го стори. Щеше да излезе на Повърхността. Толкова му се искаше да помоли Белвар да дойде с него; как щеше да се сбогува с най-скъпия си приятел?
Но принципите на Дризт, довели го толкова далеч, не му позволиха да постъпи егоистично.
На следващият ден мрачният елф напусна Блингденстоун. Обеща на Белвар, че ако някога отново се върне, обезателно ще мине да го види. Ала и двамата знаеха, че Дризт за последен път стъпваше по тези места.
Дните отминаваха спокойно, както и дългите мили. Понякога Дризт държеше високо вълшебната брошка на Белвар, друг път пристъпваше съвсем безшумно в мрака. Дали го бе споходил късметът или бе чисто съвпадение, но мрачният елф не срещна никакви чудовища по пътя си, воден от грубата карта. Почти нищо не се бе променило в тунелите на Подземния мрак, макар че пергаментът бе стар, дори древен. Дризт с лекота следваше пътя си.
На трийсет и третия ден, малко след като бе развалил временния си лагер, мрачният елф усети лекия и свеж въздух, напомнящ му за онзи прохладен и широк свят, който дълго бе пазил в сърцето си.
Дризт извади фигурката от черен оникс от кесийката си и призова Гуенивар. Нетърпеливи, двамата приятели продължиха заедно в очакване всеки миг и след всеки завой таванът да изчезне.
Скоро навлязоха в малка пещера. Тъмнината отвъд естествената каменна арка, сякаш не изглеждаше толкова мрачна и тягостна, колкото тази, която оставяха след себе си. Дризт затаи дъх и пусна Гуенивар навън.
Звездите проблясваха и надничаха от разкъсаните облаци в нощното небе. Сребърната луна, скрита в сянката на огромен облак, разпръскваше светлината си с матов блясък, а вятърът пееше своята планинска песен. Дризт беше на Повърхността на Царствата, застанал на хребета на висока планина, в средата на огромен планински масив.
Мрачният елф не усещаше хапещия, леден полъх на вятъра. Дризт дълго остана така, вперил поглед в необятното пространство, разкриващо се пред очите му, загледан в блуждаещите облаци, бавно следващи въздушните си пътеки към луната.
Разбираща, както винаги, Гуенивар остана до него.