През дебрите на Балкана

— Изглежда, е голям доктор, но нека въпреки това видя болния. Той се съгласи. Пациентът лежеше върху едно старо одеяло и стенеше. Беше изгубил много кръв. Тъй като носеше панталоните и ризата си на голо, нараняванията му лесно можеха да се прегледат. Като го докоснах, той силно извика.

— Разбираш ли от стомашни язви? — попита стопанинът.

— Да, но той изобщо няма такава.

— Как така? Какво му е тогава?

— Има много опасна болест от подкова на кон. Той ме погледна с глупаво изражение на лицето. — Болест от подкова ли? — каза той. — Никога досега не съм чувал, че има такава болест.

— Погледни! Тази подутина изглежда така, сякаш е причинена от ритник на кон. А кървящото място има формата на конско копито. Особеното в тази болест е, че ребрата се чупят, и поваля само такива хора, които не знаят да действат предпазливо с карфици.

Той не знаеше как да приеме обяснението ми, затова си помогна с въпроса:

— Искаш да кажеш, че са му счупени ребрата ли?

— Да. Наранен е и белият дроб, което се доказва от кръвта. Твоят алхимик е глупак. Първият лекар е бил по-умен. Ако не извикаш най-добрия лекар в Мелник, този човек ще умре. Но ако успее да спаси живота си, за в бъдеще повече трябва да внимава с чуждите коне.

— Но той не е пипал чужд кон!

— Обаче конят го е ритнал, и то така, че сигурно ще запомни добрия ми съвет.

— Знаеш ли как трябва да се излекува?

— Да, но за това лечение трябва много време. Доведи лекаря, а докато той дойде, сложи на гърдите му мокри кърпи. Това е най-доброто средство.

— Тук имаме един много умен военен лекар, но заради панаира сигурно няма да има време. Не може ли на първо време да дам на болния отвара от ревен и да му сложа пластир за изтегляне на гной?

— Ти сам си пий отварата от ревен, а преди това разтвори в нея пластира. На теб няма да ти навредят, но за него са силни.

— Говориш много остро, господарю! Аз самият веднага ще отида да потърся военния лекар.

— Кога ще се върнеш?

— Не знам точно. Първо трябва да отида при един приятел, който няма да ме пусне да тръгна веднага. Като се върна, ще вечеряме. Или вече си гладен?

— Не съм. Душата ти е изпълнена с благодетелност, но ще почакам, докато се върнеш.

Той наистина тръгна веднага. Знаех, че първо ще отиде при търговеца на зърно. Това беше добре дошло за мен, защото щях да мога да разговарям с прислужницата, без да се страхувам, че той може да ми попречи.

Значи ратаят бе забил карфицата в крака на коня и Рих го беше ритнал. Нямах намерение да наказвам човека. Жал ми беше за него въпреки гнева ми от вероломното деяние, което беше извършил.

Долу срещнах Оско и Омар, които се връщаха от разходката си. Оско ме хвана за ръката и каза:

— Ефенди, измамиха ни. Този колар е лъжец и опасен човек.

— Защо?

— Търговецът на зърно живее точно зад нашата къща. Питахме за него. И знаеш ли кой е при него?

— Кой?

— Този, при когото бяхме отседнали в Исмилан. Стоеше пред портата на къщата.

— Той видя ли ви?

— Да. Но се скри. Сигурно си е мислел, че не сме го забелязали.