През дебрите на Балкана

— Хм! — изръмжа и Халеф замислено. — Сихди, хрумна ми нещо!

— Какво?

— Мислех си по каква причина се осакатява кон, ако не е с намерение да бъде принуден собственикът му да го продаде.

— Откри ли я?

— Да. Има само една — конят трябва да не може да върви.

Искат да попречат на ездача да продължи.

— Точно така. Същото си мислех и аз. А ако някой е принуден да язди бавно, какво намерение има тогава другият?

— Бързо да го догони или да го изпревари.

— Да. Близо е до ума, че имат намерение да ни преследват.

— Но какво цели този колар? Нищо не сме му направили. Той е наш домакин, трябва да ни пази, вместо да ни вреди.

— Неговото гостоприемство ни беше добре дошло, защото никъде не намерихме място за нощуване, но неговото поведение ме отблъсква — струва ми се прекалено натрапчиво. Ако ратаят наистина ни е чакал на пътя, тогава някой им е съобщил за пристигането ни.

Подобно съобщение би могло да дойде само от Исмилан. От там до тук изгубихме време и е много възможно някой куриер да ни е изпреварил. В този случай…

— Виж, сихди! — прекъсна ме Халеф.

Бяхме завели Рих в обора и все още бяхме там. Вътре вече беше доста тъмно, а и навън вече беше започнало да се смрачава, но все още беше достатъчно светло, за да може да се обхване с поглед целият двор. Вън на входа стоеше стара жена. Тя се оглеждаше така, сякаш щеше да прави нещо скришом. После прекоси двора, дойде до обора и направи една крачка през вратата му.

— Есгар, ти ли си? — попита тя.

— Кой е Есгар? — казах вместо отговор аз.

— Ратаят.

— Няма го тук.

— Няма ли го? Тук е тъмно. Ти кой си?

— Гост на коларя.

Тогава тя влезе навътре и бързо каза:

— Кажи, ти християнин ли си?

— Да.

— От Исмилан ли идваш?

— Да.

— Бягай, господарю! Напусни тази къща и този град, но веднага, още тази вечер!

— Защо?

— Заплашва те голяма опасност, теб и хората ти.

— От кого? За каква опасност говориш?

— От Глава, търговеца на зърно. Но в какво се състои опасността, още не знам. Първо ще се съвещават. Трябва да кажа на домакина ви след един час, като се стъмни напълно, да дойде отвъд.

— Отвъд ли — при кого?

— При Глава, моя господар.

— Казваш «отвъд»? Но търговецът на зърно не живее близо!

— Не са ли ти казали къде е къщата му? Това е доказателство, че имам право, като те предупреждавам. Глава живее в съседната къща. Дворът му опира в този обор.

— Ах, така ли! Тук зад тези дъски е вашият двор?

— Да. Бягай! Нямам време. Промъкнах се тук, като мислех, че ще намеря някой от вас в обора, но вътре нищо не се вижда. Веднага трябва да ида при коларя.