През дебрите на Балкана

— До днес ли? А сега къде са?

— Заминаха.

— Накъде?

— Не знам. Дойдоха двамата мъже, за които ти казах. Говориха си тайно, а после тримата заминаха. След това извикаха коларя. Не знаеха кога и откъде ще дойдете. Неговият ратай трябваше да застане на пътя за Неврокоп, а нашият на пътя за Весме и Влакавица. Така нямаше да можете да им се изплъзнете. Чух, че си бил християнин и че трябва да ти отмъстят. Уговориха се да отседнеш при коларя, а после да решават какво да правят. Дочух това и реших да те предупредя. Сега съм много щастлива, че съм го направила, и бих искала да направя още много за теб!

— Благодаря ти. Не знам колко време ще остана тук и дали ще мога да те видя още веднъж. Позволи ми да ти дам нещо за спомен от непознатия човек, на когото направи добро!

Дадох й подаръка, който преди това бях подготвил. Тя не каза нищо. Беше тъмно и тя първо трябваше да опипа предмета. Но после тя почти извика:

— Господи! Броеница! О, господарю, колко си добър! Това бе най-съкровеното ми желание. Не искам мюсюлманска броеница, а християнските трудно се намират и са много скъпи. Като се моля, ще си спомням за теб. Но кажи какво да направя още за теб!

Подаръкът я бе въодушевил. Беше готова да се изложи на опасност, ако поисках това.

— Мислиш ли, че е възможно да се разбере какво ще решат? — попитах аз.

— Трудно е. Наредиха ми да занеса рогозки и вино в еркера. Там ще разговарят, на това място не може да се подслушва.

С думата «еркер» тя сигурно имаше предвид издадената напред от фасадата стая. Негодниците бяха предпазливи.

— Те пият вино.

— Те, привържениците на Пророка?

— О, често пият, докато изгубят разсъдъка си, но никой не бива да узнава за това. Стаята е добре изолирана. Но до нея се стига по една много стара стълба. Бих могла да подслушвам, но там човек не може бързо да се скрие. Ако се отвори вратата, с мен е свършено. Господарят забрани днес да се качваме там.

— Не е необходимо да се излагаш на такава опасност! Но все пак бих искал да разбера за какво си говорят.

— Дойде ми нещо наум… все пак ще мога да ги подслушам! Ще легна над тавана на стаята.

— Какво имаш предвид?

— Горе има гълъбарник. Ще вляза вътре и ще чуя всичко. Това беше забавно — гълъбарник!

— Може ли да се влезе в него? — попитах аз.

— Да. От много време насам там няма гълъби. Вратичката е достатъчно голяма, за да може през нея да мине човек.

— А подът от какво е?

— От пръчки, наредени една до друга.

— Здрави ли са?

— Много, но между тях има и дупки, така че може да се гледа в стаята и всичко се чува добре. Ще се покатеря горе, а после пак ще дойда тук да ти съобщя вестите.

— Хм! Не бих искал да те карам да се излагаш на подобна опасност, а освен това…

— Господарю — прекъсна ме тя, — ще го направя, с удоволствие ще го направя!

— Вярвам ти, но може да се говорят много неща, които ти няма да можеш да разбереш. Тогава сведенията ти биха могли да ме заблудят, вместо да са ми от полза. Ако може аз самият да вляза в гълъбарника, е най-добре.