През дебрите на Балкана

Това, разбира се, ми направи впечатление, но не го показах при връщането на ратая. Сложихме храна на животните и се отправихме към стаята, в която ни очакваше шишкото. Той беше седнал на възглавница пред една пиростия, върху която имаше табла с чаши за кафе. Той отново ни поздрави с добре дошли и плесна с ръце. Тогава се появи едно момче и напълни чашите.

Всичко се вършеше така, сякаш ни бяха очаквали. Имаше и съд с тютюн. Напълнихме лулите си и ни поднесоха въглен да ги запалим.

— Имаш много хубав кон — каза той. — Продаваш ли го?

— Не.

— Жалко! Веднага бих го взел.

— Значи си много богат човек. Не всеки може да купи такъв кон.

— Коларите имат пари. Откъде пристигна днес?

— От Неврокоп.

— И накъде ще продължиш?

— Към Серес.

И през ум не ми минаваше да му казвам истината. Той направи физиономия като човек, който по-добре знае нещо, но не иска да го каже, и попита:

— По каква работа си тук?

— Ще купувам зърно и други подобни неща. Има ли тук някой, от когото мога да купя такова нещо, някой търговец на зърно?

Той не успя да прикрие лукавата си усмивка и отговори:

— Има един мейведжи. Казва се Глава и сигурно добре ще те обслужи, защото също е побратим.

Така насочих разговора към този Глава, при когото трябваше да отседне Манах ал Барша.

— Далеч оттук ли живее? — осведомих се аз.

— На съседната улица. Познавам го добре. Преди около четвърт час бях при него.

— Зает ли е?

— Да. Днес няма да можеш да отидеш при него.

— И той ли има гости?

— Още не, но очаква. Деселим от Исмилан, кафеджия и майстор на оръжия, също ще дойде. Познаваш ли го?

— Да. И той е побратим.

— Кога се запозна с него?

— Преди няколко дни. Отбих се в къщата му.

— А виждал ли си брат му?

Той се опитваше да се държи непринудено, но беше ясно, че с тези въпроси преследва определена цел. Разпита ме за доста хора и аз му дадох сведения, които искаше. Когато след известно време забеляза, че се готвя да изляза, за да разгледам Мелник и панаира, той така преднамерено ми предложи да ме съпроводи, че не можех да откажа, въпреки че предпочитах да изляза сам с Халеф.

Навсякъде цареше оживление, но подобен пазар не може да се сравни с нито един немски панаир. Мълчаливият турчин безмълвно минава покрай будките или по-точно край редиците със сергии, чиито собственици също така безсловесно стоят край стоките си и през ум не им минава да се опитат да привлекат някой купувач. А ако някой се приближи, всичко се извършва толкова спокойно, почти тайно, сякаш се обменят важни тайни.

Разликата се изразява особено ярко в липсата на жени на пазара. Навсякъде се виждат почти само мъже, само тук-там може да се забележи подобна на балон, забулена фигура, през чийто прорез за наблюдение святкат черни очи. Жените немохамеданки не са задължени да бъдат толкова въздържани, но и при тях не е прието да ходят из навалицата на пазара.