През дебрите на Балкана

— Най-добре ще ме закриляш, като изпълняваш нарежданията ми.

— Тогава поне си вземи оръжията!

— Оръжие в гълъбарник? Глупости!

— Виждам, че искаш да умреш. Но аз ще те пазя.

— Направи го, но не се отдалечавай от конете. Имам нож и два револвера. Това е достатъчно.

Отново се промъкнах в съседния двор. Прислужницата ме хвана за ръка и ме поведе по стълбата. Без да каже нито дума, тя се изкачваше пред мен, а аз я следвах. Като стигнахме горе, напипах струпана слама. Тя ме издърпа няколко крачки по-нататък до една друга стълба, която не беше чак толкова висока. Като се изкачихме по нея, се озовахме върху гредореда на съседната къща. Там тя отново ме хвана за ръка и продължи да ме тегли напред все покрай билото на покрива. Газехме в сеното. Бях по-висок от нея и доста пъти си ударих главата в мертеците и гредите на покрива. А тя винаги казваше: «Тук имаше греда!» Казваше го обаче едва след като сам го бях установил.

Накрая… брр, така внезапно стана стръмно, че и двамата изгубихме равновесие и се хлъзнахме няколко лакътя надолу. Иначе нищо не ни се случи, защото пързалката беше постлана със сено.

Водачката ми бе извикала от уплаха. Ослушахме се дали някой не беше ни чул. Но щом продължи да цари спокойствие, тя тихо ми каза:

— Точно пред нас е гълъбарникът, а вляво е стълбата. Аз обаче няма да слизам, а ще се върна обратно.

— Мъжете ще бъдат ли вече в стаята?

— Не, иначе биха могли да ни чуят.

— Това е добре, защото щяха да доловят твоя вик.

— Ето, отворила съм вратата. Тръгвам. Внимавай да не ти се случи нещо лошо!

Чух я как крачи обратно през сеното, после около мен отново стана тихо, тихо и ужасно тъмно.

Сигурно нямаше да се чувствам така потиснат в някоя американска девствена гора през нощта, както в това тъмно, чуждо и тясно пространство. Вдясно имаше стена, вляво беше стълбата. Стоях върху широко няколко квадратни стъпки място. Зад мен беше сеното, а пред мен тънката дървена стена, толкова голяма, колкото с мъка да мога да се промъкна вътре.

Обкръжението ми беше изключително пожароопасно, но все пак трябваше да видя къде се намирах. Затова извадих клечка кибрит и я запалих. Бързо огледах обстановката около гълъбарника, а после осветих вътрешността му. Ах, старицата наистина имаше право! Мръсотията беше неописуема, но трябваше да се понесе. За щастие, «кабинетът» беше достатъчно голям, за да се разположа удобно. Вдясно, изглежда, липсваше част от пода, но лявата половина изглеждаше благонадеждна. Запълзях натам и затворих вратата след себе си. Но още не бях успял добре да се настаня, когато носещата се наоколо миризма започна да оказва въздействието си. Забелязах, че човек не може да прекара тук и две минути, без да изкара цяла фуга от Себастиан Бах с кихане. Това бе много опасно. Опипах с ръка около себе си и намерих някакво въже. Дръпнах го и ето че се отвориха две прозорчета, през които влезе малко чист въздух, от който имах нужда, за да дишам.

Този лукс ме направи още по-придирчив. Изпълзях навън и внесох малко сено, за да имам подложка поне за лактите си. Настаних се удобно, доколкото това изобщо беше възможно.