През дебрите на Балкана

— А като се прибере и иде да ги види?

— Като тръгне нагоре, ние също ще дойдем с него.

— Значи не смяташ, че е възможно той да дойде тук преди нас?

— Не. Ще седи при коджабашията и с болка ще чака да се върнем. Той не може да дойде тук, преди да свърши прочутото съдебно заседание.

— Ако знаеше какво го заплашва!

— Скоро ще го узнае. Трябва да побързаме. Свечерява се. Денят бе превалил и слънцето се скри зад западния хоризонт. Като пристигнахме в конака, разбрахме, че коджабашията е изпратил да повикат гостилничаря Ибарек. Той не се беше върнал. В хана чакаха още двама пратеници, за да отведат и нас. Съобщиха ни, че съдебният състав се е събрал.

— Дръж се храбро, ефенди! — каза ханджията. — Там ще са събрани много хора. Дворът е претъпкан с хора. Любопитни са да чуят как ще се защитавате.

— Вече, общо взето, показах на хората как смятам да се държа.

— Да, затова са двойно по-любопитни да видят човек, който не се страхува от коджабашията.

Тъкмо като тръгвахме, салджията се приближи към нас.

— Господарю — каза ми той, — Не знам как да постъпя идвам при теб тайно за съвет.

— Трябва да свитетелстваш срещу мен ли?

— Да. Мюбарекът ме принуждава. Затова ме е търсил.

— Какво трябва да кажеш срещу мен?

— Че си изложил живота ми на опасност и си ме малтретирал тук, в този двор.

— Направих ли го?

— Не, ефенди.

— Значи той те кара да даваш неверни показания. Ще се разкайва за това.

— Не казвай нищо, господарю! Той ще ми отмъсти.