През дебрите на Балкана
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дебрите на Балкана». Краткое содержание книги:
Тя понечи да тръгне, но аз я хванах за ръката и я помолих:
— Само още миг! Вече предчувствахме, че сме в опасност. Ти превръщаш това подозрение в увереност. Но защо ти се излагаш на опасност, като ни предупреждаваш?
— Като се връщахте от пазара, минахте покрай нашата къща. Те ви видяха и един от тях те нарече гяур, християнско куче. Аз също съм християнка и тогава сърцето ми каза, че трябва да те предупредя. Ти си от моята вяра. Молиш се на Дева Мария като мен. Аз съм твоя сестра и не мога да оставя брата си да загине.
— Добрият Господ ще те възнагради за това. Но кажи, кой беше този, който говори за мен?
— Двама са. Днес преди обяд пристигнаха от Исмилан. Не знам имената им. По-възрастния наричат просяк, но това не е име. Има злобно лице и мисля, че вече съм го виждала някъде. Сигурно и преди е идвал при господаря ми, там, в старата кула при Барутин.
Тя се обърна да си върви, но последните й думи ме накараха да я задържа още малко.
— Спри! — казах аз. — Строила ли си нещо с господарката си в храстите, с иконата на разпятието?
— Да. Откъде знаеш?
— Идвам оттам. Бях гост на предишния ти господар. Намерих господарката ти пред олтара, където беше отишла, за да умре. Беше мъртва.
— Мъртва ли? Господи! Вярно ли е?
— Да. Ако имаше време, щях да ти разкажа. Господарят ти говори за теб.
— О — каза тя настоятелно, — трябва да ми разкажеш. Не бива да се бавя нито миг повече, но случаят е такъв, че съм готова да рискувам всичко. Ако ме заварят, биха могли да ме убият. Ще дойда отново, но не тук. Ще останеш ли дълго в обора?
— Ако пожелаеш?
— Да. После ще се приближа до тази дъсчена стена и ще можем да разговаряме, ти тук, а аз от другата страна.
— Можеш да влезеш и вътре. Дъските не представляват голяма пречка. Лесно мога да махна една-две от тях, като извадя пироните.
— Но после могат да ги забележат!
— Няма, аз отново ще ги закова.
— Добре. Не казвай, че съм била при теб. Сега си тръгвам, а като се стъмни и няма да могат да ме забележат, ще дойда. Тя бързо излезе.
— Хаса насиб! (Божи промисъл!) — каза Халеф. И имаше право. Тъкмо тази стара, вярна прислужница ли, макар и тайно да е християнка, трябваше да се намира при търговеца на зърно! Наистина мохамеданите знаят думата случайност, но никога не я употребяват за нещо, което друговерците смятат за възможно.
Думите «тактир, късмет, кадер» (Божи промисъл, воля на съдбата), които означават тъкмо обратното, са свещени за тях.
— Мислиш ли, че просякът, когото спомена тя, е Шабан? — попита дребният хаджия.
— Много е вероятно.
— Но ти нали каза, че ковачът го е отвел със себе си!
— Може да е избягал от него по някакъв начин. Онази вечер той беше ранен, така че идването му в Мелник изглежда невероятно.
— Кой би могъл да е другият, сихди?
— Предполагам, че е нашият гостилничар от Исмилан, братът на кафеджията Деселим, който си счупи врата. Просякът му е разказал всичко и сега ни преследват, за да ни отмъстят.
— Трудно ще им бъде! — изръмжа дребосъкът.
— Преди всичко трябва да се опитаме да разберем какво ще предприемат срещу нас. Може би прислужницата ще ни помогне.
— Добрата старица! Ще я възнаградя. Какво да й дам, сихди? Може би няколко сребърни монети от тези, които бяха сложени за мен в торбичката?
— Парите сигурно ще са най-хубавият подарък. Тя е бедна. Но си запази твоите, Халеф. Аз ще се погрижа.
— Така си и знаех — закиска се той. — Аз имам само сребро, а ти имаш и злато. Ще й направя подарък от твоя джоб. Ти си щедър човек и плащаш всичко, което твоят приятел и закрилник подарява на другите. Но не й подарявай повече от една златна монета. Предстои ни дълъг път и не знаем колко пари ще ни трябват още.
— Днес си много пестелив иконом! Не забравяй, че тази жена е наша спасителка!
— Не е. Тя само ни предупреди! Но ние предварително знаехме, че сме в опасност. Щяхме да бъдем предпазливи. Но кажи, сихди: защо трябва да чакаме да разберем какво ще предприемат срещу нас? Хайде да влезем при този продажен колар! Искам да му ударя няколко юмрука по носа, а после ще си потърсим друг хазяин.
— Не може. Трябва да хванем Манах ал Барша и Баруд ал Амасат, които се намират тук. Не бива да разберат, че знаем нещо. Трябва да узная защо всъщност са дошли в Мелник. Ако искаш да използваш юмруците си, сигурно по-късно също ще имаш тази възможност.
— Да, искаш да изчакаш, докато те предадат на властите като убиец! Тогава ще те обесят, а аз ще седя под трупа ти и ще лея горчиви сълзи. Наистина съм твой закрилник, но повече от това не можеш да искаш от мен!