Огненият патрул
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият патрул». Краткое содержание книги:
И ето Зак, Алиса, Чез, Наив, Невил и техният наставник Кейтен заминават за Крайдол — затънтено градче в Пограничните райони. Единственият плюс — това е родният град на братята Викерс, което ще помогне на патрула да свикне с новото място.
Всичко започва с това, че Огненият патрул е настанен в небезизвестната Прокълната къща, където откриват мистериозен фонтан, а нататък събитията се развиват с главоломна бързина…
— Каква прелест — изкоментира Чез. — Мисля, че този, който го е нарисувал, неведнъж е посещавал Прокълнатата къща и се е възхищавал на картините там.
Приближих се до стената и докоснах рисунката.
— Боята е прясна. Или е нарисувано съвсем скоро, или са опреснили старата картина.
Чез сви рамене.
— Или някой просто е използвал магия…
— Хайде, кой в Пограничните райони ще използва магия за такава дреболия?
Ако някой имаше излишни пари, би ги похарчил за нещо полезно — защитно заклинание или магическа вещ, която да е полезна за сградата.
— Значи ти искаш тук да се срещнем с нисшите вампири — реши да уточни моят приятел. — И е много вероятно вътре да има много от тях, нали?
— Мисля, че освен вампири вътре няма никой друг — казах аз. — Едва ли хора ще седнат в кръчма, пълна с вампири. Ще им приседнат хапките.
— Затова пък няма да заседнат на гърлата на вампирите — малко нервно каза Чез и завъртя пръст в слепоочието си. — А някои хора от незнание казват, че нямам ум в главата… Просто не познават теб!
— Страх ли те е? — попитах раздразнено. — Ако е така, можеш да ме изчакаш тук.
— Глупости — изсумтя Чез. — Ще ти фрасна един. Ако нещо се случи с теб, Алиса и без това ще ми откъсне главата.
— Тогава да не губим време.
Съвсем неочаквано за себе си почувствах необичайна увереност в силите си. Знаех, че нисшите ни поканиха тук не за да ни убият. Но дори да беше така… Това не бяха истински вампири и ние имахме какво да им противопоставим.
— Подготви няколко заклинания — за всеки случай предупредих Чез.
— Добре, че ми каза — сопна се той. — Такова съм им приготвил…
Ние се забавихме малко пред входа, за да подготвим още няколко заклинания и да съберем смелост. Дори нисшите вампири могат порядъчно да объркат живота ти… или да те лишат от него.
От вратата се разнасяше глъч и весел смях. Вампирите винаги са можели да се забавляват… просто хуморът им беше доста специфичен — не всеки можеше да го разбере.
И накрая, събирайки сили, отворих вратата и влязох. Чез пристъпи след мен.
Тишина.
Къде изчезнаха глъчката и веселия смях?
Тридесетина нисши вампири ни гледаха мълчаливо. Навсякъде безвкусни черни дрехи. Беше вечер и всички бяха без кожените си маски, така че можехме изцяло да се насладим на недоволните им зъбати физиономии. В погледите им можеше да се прочете всичко друго освен благоразположеност. Учудих се, че не ни се нахвърлиха веднага — най-вероятно нямаше да можем да ги отблъснем.
— Идваме при Даркин — казах аз.
Колкото и да е странно, гласът ми дори не трепна.
Чу се изскърцване на стол и пред нас се изправи слабичък младеж, приблизително на нашата възраст, облечен в прилепнал черен костюм с огромна яка.
— А той поканил ли те е? — попита това плашило с противен глас.
— Да, покани ме — махнах с ръка. — Къде е той?
— Нека позная — ухили си този изрод. — Даркин ви е поканил на вечеря?
Наистина не разбирах какво искаше от мен.
— Може и на вечеря.
— Ъ-ъ… Зак — червенокосият ми приятел ме потупа по рамото. — Мисля, че под покана за вечеря те разбират нещо друго…
Дракон да ме вземе, нещо се бях отпуснал тази вечер.
— Ще се задавиш — обещах на ухиленото плашило.
Преди да реагира на думите ми, аз създадох малко въздушно стъпало на нивото на лицето му. Когато вампирът се опита да ме приближи с бързо плъзгащо движение, главата му се блъсна в невидимата преграда.
Тряс!
Ние с Чез много добре виждахме лицето му. Злобната му усмивка изчезна веднага, главата му остана на място, а тялото по инерция продължи движението си напред. В резултат на това вампирът с трясък рухна точно пред краката ни.
Всички посетители на кръчмата наскачаха от местата си.
— Сега е мой ред! — радосно извика Чез и… в залата заваля сняг.
Вампирите забравиха за нас и втрещено загледаха падащите от тавана снежинки.
— Нещо май обърках — виновно каза Чез. — Не трябваше да правя непознато заклинание без да го проверя.
В същото време снегът престана, вампирите се опомниха и си спомниха за нас.
— Стойте! — извиках аз и създадох станалите вече класика Огнени топки. Засега само около дузина, колкото да премахнат всякакво желание на вампирите да ни нападнат.