Огненият патрул
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият патрул». Краткое содержание книги:
И ето Зак, Алиса, Чез, Наив, Невил и техният наставник Кейтен заминават за Крайдол — затънтено градче в Пограничните райони. Единственият плюс — това е родният град на братята Викерс, което ще помогне на патрула да свикне с новото място.
Всичко започва с това, че Огненият патрул е настанен в небезизвестната Прокълната къща, където откриват мистериозен фонтан, а нататък събитията се развиват с главоломна бързина…
В замаяният ми мозък пробягна забавна мисъл — седи си бедния вампир-маниак в килията и изведнъж му се изсипва тълпа пияни Майстори… бъдещи, разбира се. И той трябва да се скрие под леглото, за да не го достигат пияните ръце.
— Погледни под леглото — предложих на Невил.
Той чинно отиде до леглото и падна на колене.
— О! Виждам го — каза зарадвано.
Девлин скочи към Невил и се опита да го издърпа.
— Отдръпни се, това е опасен убиец!
— Няма проблем, не сме беззащитни — увери го Алиса и се опита да създаде Огнена топка. За наше щастие се появи само кратък проблясък.
— Хей, излизай! — Невил протегна ръка към скрития под леглото вампир. — Искаме да… поговорим с теб.
Офицер Девлин не издържа и избута приятеля ми от леглото.
— Да не изкушаваме излишно съдбата.
След това сграбчи ръката на вампира и го издърпа. Убиецът не се съпротивляваше…
Когато Девлин го извади изпод леглото се оказа, че вампирът е вече мъртъв.
— Умрял е от страх — предположи Алиса. — Още щом е чул страшните ни гласове… хлъц!
Девлин внимателно огледа тялото.
— Не съм сигурен, но мисля, че този вампир… са го изпили.
Ние с Невил приседнахме на пода до Девлин и тялото на вампира.
— Наистина — уверихме се ние. — Виж, гърлото е прерязано, а наоколо няма и капка кръв… същият почерк.
— Значи трета жертва — каза Алиса, продължавайки да се обляга на рамката на вратата.
— Всъщност, четвърта — поправи я Девлин.
Алиса започна напрегнато да мачка пръстите на ръцете си.
— Така — Невил се изправи. — Чувствам се… хлъц! Докъде бях стигнал? А! Няма значение… просто днес видях в справочника…
Той започна да рови в гънките на ливреята си.
— О! — Намирайки справочника, Викерс-старши го отвори и започна да чертае с ръка във въздуха, като периодически поглеждаше към схемата. — Уф… да не сгреша… Пфу, никога повече няма да пия… хлъц! Докъде бях стигнал? А! Никога повече няма… да пия……
— Какво е това вино? — попитах Девлин, завалвайки думите. — Когато излизахме от кабинета… си бяхме добре, а сега се чувстваме много зле…
— Да, виното е коварно — съгласи се Девлин. — Не действа веднага, но затова пък като подейства… не се препоръчва повече от една чаша, освен ако не искаш да се прибираш на четири крака…
Съсредоточих се върху пръстите си, които започнаха да се раздвояват и като че ли отчитаха количеството изпити чаши. Периодично показваха невероятни числа, за които пръстите ми не стигаха.
— Готово! — обяви Невил.
В следващия миг съзнанието ми напълно се избистри. Погледнах нагоре и срещнах съвършено трезвия поглед на Невил.
— Повече няма да пием — твърдо си казахме един на друг.
— Хей, Невил, какво си му направил? — попита изтрезнялата Алиса, бутайки с пръст лежащия на пода страж. Девлин се търкаляше до мъртвия вампир и сладко похъркваше. Зад вратата на килията се чуваше героичното хъркане на тъмничаря.
— Страничен ефект — предположи Невил. — Бях пиян, докато го правех, пък и го правех за първи път. Снощи случайно попаднах на него и го запомних. Слава богу, че нищо по-лошо не се случи.
— Как да го кажа — не се съгласих аз. — Опозорихме се…
— Пред кого? — Невил кимна към спящия Девлин. — Не мисля, че ще си спомнят подробности, като се събудят.
Нашите погледи сами се обърнаха към тялото на убития вампир.
— За пръв път виждам изпит вампир — каза Алиса, като се наведе над тялото. — Това е някак… странно…
— Нима може да се убие вампир, като се изпие кръвта му? — бях изненадан.
— Разбира се — кимна Алиса. — Висш, разбира се, няма да можеш, но това е най-обикновен нисш вампир — той почти не се различава от кой да е човек.
Невил се задави.
— Дракон да ме одере… значи той наистина е мъртъв!
— Невероятно — подразни се Алиса. — Колко време ще ти трябва, за да го схванеш?
Невил пребледня като платно.
— Може ли… да почакам отвън? — попита той с леко треперещ глас.
Кой би си помислил, че невъзмутимия Невил има толкова слаба психика — не за първи път вижда труп, а още му прилошава. Неприятно ми е да призная, но аз вече свикнах с вида на труповете. Всъщност просто не можех да възприема неподвижното тяло, лежащо пред мен, като живял някога човек. Може би затова ми беше по-лесно, отколкото на моите приятели.
— Добре, върви — отвърнах му аз.
Той изскочи от килията като ужилен. Алиса го изпрати с подигравателна усмивка, въпреки че само преди ден тя припадна в подобна ситуация.
— Мислиш ли, че убиецът наистина е проникнал през отдушника?
— Може би — кимнах аз. — Освен ако не го е пуснал тъмничаря…