Огненият патрул

Действие 0

В заведението беше необичайно празно. Въпреки че кръчмата беше в покрайнините на Крайдол, по това време на деня винаги беше пълна с посетители. Но не и днес. Само две самотни фигури в сиви наметала и качулки, смъкнати над очите им, седяха в най-далечния ъгъл. Собственикът малко плахо погледна в тяхната посока, но не посмя да отиде без покана. Той прекрасно знаеше кой точно обича да носи подобни дрехи и нямаше ни най-малко желание да спори с вампири, независимо от факта, че тези двамата изплашиха всичките му клиенти. Още влизайки в залата на все още пълната кръчма, един от тях вдигна стоящата до камината чаша и я смачка в причудлива форма на неголям дракон. След това вторият посетител заяви, че те имат тук среща, която искат да проведат без излишни уши. А първият добави, че всички уши, които са все още тук след минута, ще станат излишни и ще бъдат отрязани. Естествено, посетителите са разбягаха много преди края на тази минута. Само кръчмарят остана, благоразумно предполагайки, че гостите може да пожелаят по едно питие. И той с удоволствие им наливаше от най-доброто си вино за сметка на заведението. В края на краищата, парите идват и си отиват, но животът е само един.

— Сигурен ли си, че без това нищо не можем да направим? — тихо попита бившият крал на вампирите.

— Безусловно — твърдо каза неговия събеседник. — И освен това, ти съвсем неправилно поставяш въпроса. Ако всичко може да бъде решено чрез насилие, то това е нашия път!

— Ами, разбира се — със съмнение каза Келнмиир.

— Хайде — Велхеор махна с ръка. — Ако искаш, можеш просто да гледаш отстрани, докато говоря с тях. Така по-лесно ли ще ти е?

Келнмиир дълбоко въздъхна.

— Не съм сигурен. С един-двама, разбира се, ще се справиш без никакъв проблем, дори и в твоето странно състояние на безпомощност, но с десетки… Нали не мислиш, че те ще дойдат на срещата двама или трима?

Велхеор удари масата с юмрук, карайки изнервения собственик на кръчмата да подскочи от изненада, и се засмя.

— Виждаш ли, от това никъде не можеш да избягаш — ще се наложи да „гасиш“.

— Ще се наложи — беше принуден да се съгласи Келнмиир. — Никога не бих помислил, че толкова настойчиво ще защитаваш една твоя толкова далечна родственица.