Огненият патрул
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият патрул». Краткое содержание книги:
И ето Зак, Алиса, Чез, Наив, Невил и техният наставник Кейтен заминават за Крайдол — затънтено градче в Пограничните райони. Единственият плюс — това е родният град на братята Викерс, което ще помогне на патрула да свикне с новото място.
Всичко започва с това, че Огненият патрул е настанен в небезизвестната Прокълната къща, където откриват мистериозен фонтан, а нататък събитията се развиват с главоломна бързина…
Това беше нашата първа нощна разходка в Крайдол. Тук се мръкваше рано, така че в действителност не беше нощ, а късна вечер, но за жителите на столицата такава тъмнина можеше да се свърже само с нощта. В Лита се мръкваше постепенно, огромното количество енергийни капани — обикновените хора ги наричаха „маргаритки“ — акумулираха в себе си много слънчева енергия и изкуствено удължаваха деня. В резултат на това агресивно изпомпване на енергия магическия фон в прилежащите към Империята територии, тоест в Пограничните райони, беше значително по-слаб. Но това си имаше и своите предимства, например нямаше ги безликите сенки, създадени от Майсторите преди много време, за да предпазват и защитават Златния град. Въпреки че тези същества се хранят само с магическа енергия, всеки жител на столицата винаги носи със себе защитен медальон, защото безликите са създадени именно за да ловуват хора. Добре, че не могат да живеят никъде другаде освен в Лита — ще умрат от недостиг на енергия. Но в столицата наистина трябва да се притесняваш от тях. Затова се налага хората да използват медальони. Мнозина дори си ги имплантират под кожата, за да не ги губят. А най-богатите, естествено, използват скъпо заклинание, което се прилага директно към тялото и се актуализира веднъж годишно.
Нощният Крайдол доста се различаваше от Лита. Най-малко заради многото хора по улиците. В столицата никога не са обичали нощта и много рядко след залез слънце можеше да се срещне някой на улицата, с изключение на патрулиращите стражи и безликите сенки. Златният град просто замираше до първите лъчи на слънцето, а в Крайдол животът не спираше. Въпреки че броят на хората беше по-малък, Пазарната улица си оставаше оживена. Единични фенери, пълни с евтини светлинни заклинания, осветяваха отделни части от града, и така понякога възникваше странното чувство, като че ли част от него изчезва в друг свят. В това имаше нещо тайнствено и вълнуващо, а когато си спомниш, че там често ловуват истински вампири, ставаше страшно. Говорейки за страха, на мен още ми се разтреперват коленете, щом се сетя за съществото, което уби нисшия вампир, или по-скоро не просто уби, и „изпи“. Така наричат вампирите изсмукването на кръвта. Противно на популярното мнение, малко вампири можеха да изпият всичката кръв на един човек. Висшият може да изпие половината, ако спешно трябва да се възстанови, но на един дъх да изпие всичката кръв… никога. Това ни разказа Алиса на връщане от управлението.
Спящият Девлин поверихме в ръцете на тъмничаря — той се събуди буквално след няколко минути. Очевидно алкохолното заклинание на Невил само го беше докоснало, и ако се съди по външния му вид, старецът беше свикнал с пиячката. Не се върнахме при началника — нямахме никакво желание и сили. Всички бяхме уморени…
Връщайки се в Прокълнатата къща, ние проведохме кратко съвещание и стигнахме до извода, че заместник на Кейтен ще бъда аз. По-точно това беше избора на моите приятели — аз нямах особено желание… но щом искат, ще бъда. Ако стане нещо — сами са си виновни.
И сега, след като си дадох малко почивка, реших да се разходя в нощния Крайдол и да го изследвам, за да се справя по-добре със своите задължения в отсъствието на Кейтен.
Тази разходка можеше да бъде много по-романтично изживяване… ако бях излязъл с Алиса, а не с Чез. Но тя предпочете справочника с магии пред мен, така че тръгнах с рижия си приятел. Трябваше да призная, че опознаването на нощния град беше много приятно и полезно. Е, ползата беше в много по-голяма степен.
За да не изпъкваме в тълпата, ние сменихме ученическите ливреи с обикновени дрехи. Невил дълго и досадно се опитваше да ни разубеди, позовавайки се на факта, че градът е доста опасен и без ливреите ние най-вероятно ще се навлечем неприятности.
Ние с Чез се възмутихме, можехме и без ливреи да изплашим всеки, а неприятности лесно ще намерим и дори сиви ливреи на Върховни майстори няма да ни помогнат. И защо трябва да се страхуваме? Магията си е с нас, уменията от Изкуството също не сме ги забравили.
— Както искате — предаде се Невил и демонстративно се прибра в стаята си.
След изчезването на Кейтен братя Викерс все пак се преместиха в Прокълнатата къща, предполагайки съвсем основателно, че когато сме заедно ще ни бъде много по-спокойно.
И ето ние с Чез вървяхме по нощните улици на Крайдол като най-обикновени хора. За свои, разбира се, не ни приемаха, но минавахме за най-обикновени гости. За съжаление.
С новите дрехи придвижването ни из града стана много по-трудно — ако по-рано на „господа Майсторите“ учтиво правеха път, то сега или въобще не ни обръщаха внимание, или нарочно ни блъскаха и закачаха, приемайки ни за гости на града. Аз понасях сравнително спокойно това отношение, но на Чез бързо му прекипя.