Огненият патрул
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият патрул». Краткое содержание книги:
И ето Зак, Алиса, Чез, Наив, Невил и техният наставник Кейтен заминават за Крайдол — затънтено градче в Пограничните райони. Единственият плюс — това е родният град на братята Викерс, което ще помогне на патрула да свикне с новото място.
Всичко започва с това, че Огненият патрул е настанен в небезизвестната Прокълната къща, където откриват мистериозен фонтан, а нататък събитията се развиват с главоломна бързина…
Вампирът внимателно огледа цялото помещение, задържайки за момент поглед на Огнените топки.
— Всъщност, това не е най-доброто място да говорим — най-накрая каза той. — Твърде много излишни уши.
Чез ме смушка с лакът в ребрата.
— Ей сега ще отрежем излишните.
Той извади справочника, отвори на нужната страница и кимна към заглавието: „Завеса на мълчанието“.
— Искаш ли да опиташ? — попита ме той.
Наистина досега не бях пробвал нито едно заклинание от справочника — не се беше налагало!
Заклинанието „Завеса на мълчанието“ по сплитане напомняше нормален щит, само че беше настроен не за физически или магически въздействия, а за звук, като го поглъщаше, без да го пуска да премине. Логично, ако само го отразяваше, вътре в щита такова ехо щеше да има…
Създаването на щита ми отне по-малко от минута.
— Сега можем да говорим — казах на Даркин, който през цялото време наблюдаваше с изумление нашите манипулации. — Никой няма да ни чуе.
Всъщност не бях сигурен на сто процента, че заклинанието сработи правилно, но не го проверих. Пък и не смятах, че Даркин може да ни каже нещо особено интересно, което да представлява тайна за вампирите около нас.
— Това е страхотно — възхити се вампирът. — И всичко това го могат обикновени ученици?
— Не обикновени — с гордост каза Чез. — Ние сме специални.
Да, ние сме специални, експериментални ученици. Върху нас изпробват новата система за обучение по метода с моркова и тоягата. Освен това, сред всички ученици само ние можем да се забъркаме в такава опасна ситуация. Или това се случва единствено заради мен? Нали вече съм Човек на съдбата…
На глас, разбира се, нищо не казах.
— Чудя се, щом в Академията може да постъпи вампир от Дневния клан, дали и нисш вампир ще има шанс? — замечтано попита Даркин.
— Нямам представа — отговорих аз честно. — Да не се разсейваме, дойдохме тук по работа.
— Да, разбира се — побърза да се съгласи Даркин. — Готов съм да отговоря на всичките ви въпроси.
Чез се усмихна.
— Ако можеше да отговориш на всичките ни въпроси…
— Да, само да можеше — усмихнах се и аз.
Ех, ако можеше да отговори на всички мои въпроси…
— Ти изобщо знаеш ли, че приятелят ви, когото арестуваха за странните убийства, днес е бил намерен мъртъв в килията си? — попитах аз.
Вампирът започна трескаво да масажира лицето си, мръщейки се от болка при докосване на белезите.
— Така си и мислех… значи той действително е видял убиеца и тази твар го е убила.
— Ти също ли си я видял? — подскочихме ние.
Даркин ни погледна неразбиращо.
О! Той просто така, образно, се беше изразил. Само да знаеше колко е прав…
— Какво друго знаеш за тези убийства? — попитах аз.
— Почти нищо, освен това, че никой от нас не го е направил — леко нервно отговори вампирът. — Стражата, разбира се, веднага се опита да ги припише на нас, те не обичат да се претоварват с работа. Но никой от нисшите вампири просто физически не може да го направи! Сам разследвах всеки един случай и мога да кажа, че това е работа най-малко на висш вампир…
— Проучвал си всеки случай? — зарадвах се аз. — Чудесно. Чез, намери нещо за писане. Днес ще си писар. Записвай само най-важното.
Тук ни провървя, той би трябвало да знае всичко, което може да се научи.
— Няма проблем — моят приятел извади бележник. — Готов съм.
Кимнах на Даркин.
— Започвай.
— Първото убийство е извършено вчера сутринта — бил е убит готвачът на Гръм. Свидетели няма. Второто убийство — крадецът. Свидетели няма, но има стражи, които са видели вас на местопрестъплението. Третият убит е собственикът на магазина за килими. Свидетел има, но стражите са го арестували и скоро след това е бил намерен мъртъв… от вас.
Чез се усмихна.
— Това ние си го знаем.
На практика ние знаехме много повече. Взех да се чудя дали изобщо ще може да ни каже нещо, което да не знаем.
— Убиецът действа много бързо. При това не оставя никакви следи. Начинът на убийство също е много странен — той не само изпива кръвта, но и прерязва гърлото. И то точно в този ред, защото ако прерязва гърлото, докато човекът е жив, всичко наоколо щеше да е в кръв. Въпросът е как изпива кръвта, без да има следи от зъби върху вратовете им? Мистерия…
Е, с какво тази твар реже гърлата вече видяхме — със странните нокти. И първо реже гърлото, едва след това пие кръвта. Само не беше ясно как успява да го направи, без да разлее нито капка от ценната течност.
— Не знам защо — продължи Даркин — но истинските вампири много се интересуват от тези убийства. Вие сами видяхте, те дори крадат главите на убитите.