Огненият патрул
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият патрул». Краткое содержание книги:
И ето Зак, Алиса, Чез, Наив, Невил и техният наставник Кейтен заминават за Крайдол — затънтено градче в Пограничните райони. Единственият плюс — това е родният град на братята Викерс, което ще помогне на патрула да свикне с новото място.
Всичко започва с това, че Огненият патрул е настанен в небезизвестната Прокълната къща, където откриват мистериозен фонтан, а нататък събитията се развиват с главоломна бързина…
— Какво изобщо се чудим? — развълнувано каза Алиса. — Сега ще разпитаме мъртвеца и той всичко ще ни каже.
На вратата се показа бледото лице на Викерс старши.
— Аз също ще погледам… оттук…
Алиса взе справочника и започна да произнася познатото заклинание от раздел „Некромантия“.
Във въздуха пред нея започна да се образува светла мъгла… и скоро в нея започнаха да се появяват засега все още размазани образи… Готово. Вампирът лежеше на леглото — погледът му беше насочен към тавана. Тук рязко скача на крака, очите му се устремяват към ъгъла на килията, и после… обратно към тавана. Това ли беше? Изображението бавно угасна…
— Алиса, повтори по-бавно от момента, когато скача от леглото — помолих аз.
— Ще опитам… — не много уверено отвърна тя.
Изображението се върна в изходна позиция. Сега погледът се преместваше към ъгъла на килията няколко минути. Но когато той най-накрая се фокусира върху сенките, съвсем ясно видяхме… тъмен силует, нахвърлящ се върху вампира.
— Спри! — извиках аз.
Алиса малко закъсня, силуетът вече беше съвсем близо до жертвата си и протягаше ръка…
— Какво е това? — шокирано попита Невил от прага, все още без да смее да влезе в килията.
— Ръка… — не много уверено казах аз. — Или не е ръка…
Алиса мълчеше, очевидно поддържането на образа й костваше доста усилия, но и тя вероятно беше не по-малко изненадана от нас. Това, което аз нарекох ръка, по скоро изглеждаше като някаква пародия на ръка, сякаш към дланта имаше прикрепен огромен, странно извит нож. Но не стоманен, а по-скоро от кост. Вместо пръсти тази чудовищна лапа имаше четири странни израстъка, приличащи на неголеми змийски глави — само че устите им бяха пълни със зъби, а очите им гледаха страшно. Цялата ръка на странното създание беше абсолютно черна и напомняше на фрагмент от рицарските брони, изработени от непознат материал…
— Може ли малко назад — попитах с дрезгав глас.
— Не съм сигурна какво ще се получи… — напрегнато каза Алиса.
Изображението бавно се задвижи в обратна посока…
Лапата с острите нокти и четирите усти вместо пръсти започна бавно да се отдалечава… но тъмната фигура категорично отказа да се появи в осветената част от картината. Тихо изругах стражата, която умишлено използваше бракувани светилници.
— Е! — извика в ухото ми Невил.
Кога успя да се приближи толкова?
Фигурата се плъзна обратно в сянката, и… се разтвори?!
Алиса се сви и падна на колене. Димът моментално се разнесе и образът изчезна.
Хванах я и се опитах да я изправя на крака.
— Добре ли си?
— Да. — Тя въздъхна. — Само малко… се уморих…
Затвори очи и се отпусна в ръцете ми.
Действие 5
„Какво е Човек на съдбата? Това е човек, което е тясно свързан със създаването на съдбата, той е част от нея и нищо не може да направи за това. Но въпреки, че е част от нея, той е в състояние да погледне в миналото и бъдещето както на себе си, така и на другите хора. Човекът на съдбата е предсказуем — свързан е с твърде много определени знаци, преследващи го цял живот. Именно с помощта на такъв знак ти ще трябва да намериш собствения си страх. Не знам как изглежда този знак, но ако помислиш правилно, ще разбереш, че той е тясно свързан с теб, както и ти с него. Тази връзка ще остане до края на живота ти — в нея е твоята сила и твоята слабост.
Ти си Майстор, както и аз, или много скоро ще станеш, защото да се справи с елементалите на четирите елемента може само човек, притежаващ голям таланат за Занаята. Всъщност елементалите, с които се сблъска, не бяха истински — просто слаби имитации, създадени специално за моето малко изпитание. Повярвай ми, ако срещнеш истински елементали, веднага ще усетиш разликата в сила и мощ. Искаш ли да разбереш защо се срещна точно с тях? За съжаление не мога да кажа със сигурност, противникът беше избран въз основа на твоя психологически портрет.
Между другото, не се изненадвай, че толкова спокойно описвам изпитанието, през което си минал — аз отдавна съм мъртъв. Когато създавах малкия си свят, част от душата ми премина в него и остана да живее в къщата, за да гледа изпитанията и да чака подходящия кандидат. Надявам се, че си достатъчно добре подготвен и срещата с елементалите не ти е създала особени главоболия, защото в противен случай може да имаш много сериозни проблеми в бъдеще. В крайна сметка, на раменете ти лежи много тежко бреме… Не бързай да се ласкаеш, Хората на съдбата не са малко — всички наистина важни събития са се случвали с тяхно участие. Повечето герои, за които си чел в книгите, са хора на съдбата. Но! Същото е вярно и за всички злодеи. Към кои от тях ще се присъединиш ти… не знам, изборът е изцяло твой…“.