Огненият патрул
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият патрул». Краткое содержание книги:
И ето Зак, Алиса, Чез, Наив, Невил и техният наставник Кейтен заминават за Крайдол — затънтено градче в Пограничните райони. Единственият плюс — това е родният град на братята Викерс, което ще помогне на патрула да свикне с новото място.
Всичко започва с това, че Огненият патрул е настанен в небезизвестната Прокълната къща, където откриват мистериозен фонтан, а нататък събитията се развиват с главоломна бързина…
И по-точно това го правят сеонците, но нашият нов приятел, изглежда, все още не го знаеше. Е, няма да отделям време да му давам допълнителна информация за ловците на глави…
Аз се плеснах по челото.
— Главата! Дракон да ме вземе… Трябваше да предупредя стражите внимателно да наблюдават трупа!
Даркин потропа с пръсти по масата.
— Мисля, че е твърде късно. В предишните случаи истинските вземаха главите в рамките на няколко часа след убийството.
— И защо са им на тях тези глави? — вяло попита Чез, за който споменаването на вампири, крадящи чужди глави, будеше не особено приятни спомени.
Вампирът замислено потърка брадичката си.
— Имам едно предположение. Веднъж четох, че висшите вампири ги обезглавявали, за да не могат да се възстановят. Може би затова им режат главите на убитите? За да не се превърнат в… нещо си.
Това не беше лишено от смисъл! На покрива вампирът от Бойния клан ни каза, че трябва „благодаря“ да му кажем за това, че отрязва тези глави. Ако това Същество (да, точно така, с главна буква), което видяхме в килията, може да зарази човек с някакъв вирус, както вампирите… Стоп! Но нали вампирът не убива! Той може да зарази човек чрез ухапване, но човекът трябва да остане жив. Значи вампирите от Бойния клан се страхуват, че труповете ще оживеят! Е, това са само наши догатки…
Чез съсредоточено драскаше в бележника си.
— Тоест ти предполагаш, че убиецът е някакъв нов вампир, който може да зарази когото си поиска? — попитах аз Даркин.
— Предполагам — не много уверено отговори вампирът. — Във всеки случай сега, като го каза… аз наистина мисля така.
— Значи, ние трябва по някакъв начин да се свържем с тези, които крадат главите — обобщих аз. — Те са длъжни да ни обяснят някои неща.
Даркин поклати глава.
— Тук не си прав — не са длъжни на никого. А дори да са длъжни, никой не може да ги принуди да го направят. Това са истински вампири!
Да, прав беше. Единственият подходящ начин да получим информация от сеонците беше да им се кланяме до земята. И пак нямаше да помогне.
— Има и нещо друго — бавно каза Даркин. — Убийствата стават по две на ден. Разбира се, твърде е рано да се каже, но е напълно възможно това да продължи.
Леле!
Ние още известно време обсъждахме тази тема и дори разказах на Даркин какво стана в килията. Все пак вампирът явно искаше да ни помогне… А сега опасността беше надвиснала над целия град, включително и над нисшите вампири, които, между другото, по време на нашия разговор кротко си стояха по местата и не бързаха да си ходят.
Час по-късно ние с Чез се наканихме да си тръгваме — времето беше напреднало и приятелите ни сигурно се притесняваха. На изхода, докато гасях огнените топки, неочаквано ме осени идея как в крайна сметка могат да ни помогнат нисшите вампири. След като изслуша моята идея, Чез дълго се смя, но Даркин наистина се заинтересува, отнесе се сериозно към моето предложение и обеща да направи всичко, както го помолих.
Излизайки от „При добрия вампир“, реших да видя записките на Чез. Той с готовност ми подаде бележника.
„Всичко е зле“ — гласеше единственото изречение, старателно изписано с калиграфичен почерк.
По време на отсъствието ни Алиса и братята не бяха скучали и дори не бяха имали време да се притеснят за нас. Те претърсили стаята на Кейтен и намерили с какво се е свързвал с Академията — някаква невзрачна малка кутийка. Едва ли щели да й обърнат внимание — някаква си празна кутийка — ако точно в момента, когато Наив я отварял, от Академията не било пристигнало писмо. Пликът пристигнал в кутията с лек плясък, един вид сигнализация, защото самата телепортация е напълно безшумна.
Полученото писмо било отговор на въпроса на Кейтен какво да правим с всички постъпили жалби. На двете изписани със ситен почерк страни на листа с печата на Академията превзето се съобщавало, че ние сме длъжни да правим това, което сме длъжни да правим. Не ставало ясно с какво и към кого сме длъжни. Било очевидно, че указанията са написани от човек, който не иска да взема абсолютно никакви решения. Така че по този въпрос бяхме оставени сами да се оправяме…
Не им отнело много време да разберат принципа на действие на кутията. Писмата с имената на получателите се поставяли в кутията, след това капака се затварял и телепортът се осъществявал. Най-вероятно тези кутии, несъмнено раздадени на всички Патрули, изпращат писмата в едно помещение, от което се разнасят към получателите в цялата Академията. Или кутията разчита името на получателя директно от плика и веднага го изпраща към кутията на получателя… На мен такъв вариант ми изглеждаше излишно сложен, но кой ги знае? Важното беше, че вече имахме връзка с Академията!