Джентълмени и играчи
- Автор: Харрис Джоанн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Джентълмени и играчи». Краткое содержание книги:
Как точно да се привържеш? Ето тук беше мръсният момент. Те го надушиха въпреки протестите му, наобиколиха го като хиени. Той отрече с погнуса. Но те бяха любезни, говореха за стрес, за преумора, за помощ.
Компютърът му беше защитен с парола. Разбира се, някой друг би могъл да я научи. Някой друг би могъл да използва компютъра му. Някой друг би могъл да запише картинките там. Но кредитната карта, използвана за плащането на снимките, беше неговата. Банката го потвърди и Бишъп изобщо не можа да обясни как със собствената му кредитна карта е било платено за свалянето на стотици снимки в компютъра в кабинета му.
Позволете ни да ви помогнем, господин Бишъп.
Ха, знам ги тези приказки. Но те напипаха ахилесовата му пета: не похотливостта, както очакваха, а нещо далеч по-опасно — желанието да получи одобрение. Фаталният му стремеж да се хареса.
Кажи ни за момчетата, Пат.
Повечето хора не забелязват това у него. Виждат едрото му телосложение, силата му, безрезервната му преданост. Зад всичко това той е жалко създание, неспокоен, несигурен, с вечните си кросове отчаяно се стреми да излезе напред. Но „Сейнт Осуалдс“ е взискателен учител с отлична памет. Нищо не забравя, нищо не прощава. Дори в кариерата на Бишъп е имало провали, погрешни съждения. Той го знае, както и аз, но момчетата са неговата гаранция. Щастливите им лица му казват, че е успял. Младостта им го стимулира…
Мръснишки смях в залата.
Не, няма предвид това.
Тогава какво точно има предвид? Отново се скупчват около него като кучета около мечка. Като малките момчета около баща ми, докато той ругае и кълне, едрият му задник стърчи от седалката на Адската машина, а те крещят и подскачат.
Кажи ни за момчетата, Пат.
Кажи ни за Найт.
— Ама че идиот — каза Роуч днес в Стаята на учителя. — Колко глупав трябва да е човек, за да използва собственото си име и кредитна карта?
Макар още да не го подозира, самият Роуч е в опасност. Няколко нишки водят към него, а близостта му с Джеф Лайт и Джери Грахфогел е очевидна. Горкият Джери, доколкото чух, вече го разследват, макар че слабите му нерви го правят неблагонадежден свидетел. Интернет порнография е намерена и в неговия компютър, също платена с кредитната му карта.
— Винаги съм знаел, че е особняк — каза Лайт. — Голям приятел с момчетата, разбираш ли какво искам да кажа?
Роуч кимна.
— Това само идва да покаже, че в днешно време не можеш да бъдеш сигурен в никого — каза той.
Колко вярно. Следях разговора отдалеч с известна доза иронично учудване. Господата от „Сейнт Осуалдс“ са доверчиви хора: оставят ключове в джобовете на саката, които мятат по облегалките на столовете, държат портфейли в чекмеджетата на бюрата си, не заключват кабинетите си. Кражбата на кредитна карта е нищо работа, не се изисква ловкост и обикновено картата дори може да се върне на мястото й, преди собственикът да е забелязал, че я няма.
Картата на Роуч е единствената, която не успях да върна — той веднага я обяви за изчезнала и не ми даде време за това — но Бишъп, Лайт и Грахфогел нямат оправдание. Единственото, за което съжалявам, е, че не успях да натопя и Рой Стрейтли — би било гениално с един замах да пратя всички по дяволите — но старата лисица дори няма кредитна карта, а и не знам дали е достатъчно компютърно грамотен, за да знае как се пуска компютър.
Все пак това може да се промени. Играта между него и мен едва сега започва, а толкова отдавна я планирам, че не ми се иска да свърши така бързо. Той вече е на ръба на отстраняването, стои в училище само поради отсъствието на Втория учител, а отчайващият недостиг на учители в неговата катедра го прави — макар и само докато трае кризата — незаменим.
В петък има рожден ден. В Нощта на кладите: предполагам, че го очаква с ужас, при старите хора често е така. Трябва да му изпратя подарък, нещо приятно, което да отвлече мислите му от неприятностите през седмицата. Засега нямам никакви идеи, но и напоследък не ми остава свободно време.
Дайте ми време.
5
Знаете ли, оттогава мразя рождените дни. Подаръци, торта, картонени шапки и тържество с приятели — години наред копнеех за тези неща, но не ги получавах, точно както копнеех за „Сейнт Осуалдс“ и завидната му патина на състоятелност и уважение. На рождените си дни Леон ходеше на ресторант, където носеше вратовръзка и му позволяваха да пие вино. До тринайсетгодишната си възраст аз изобщо не знаех какво е ресторант. „Пилеене на пари“ — мърмореше Джон Снайд. Дори преди майка ми да си отиде, рождените ми дни се празнуваха набързо, с купена торта и свещи, които грижливо се прибираха в стара кутия за тютюн (с миналогодишни трохи, полепнали по краищата) за следващия път. Подаръците ми се поднасяха в хартиени пликове от магазина с етикетите по тях, понякога пеехме „Честит рожден ден“, но с мрачно неудобство, характерно за работническата класа.