Джентълмени и играчи
- Автор: Харрис Джоанн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Джентълмени и играчи». Краткое содержание книги:
Както казах, пълен погром.
Тази сутрин районът беше отцепен, останките все още тлееха гневно червени, а цялото училище миришеше на нощна клада. В класа ми няма друга тема за разговор, изчезването на Найт, а сега и пожарът подклаждат слухове от такива необуздани мащаби, че директорът е принуден да свика спешен съвет, на който да обсъдим вариантите за действие.
Той винаги е избирал достоверното отричане. Спомнете си историята с Джон Снайд. Дори Фалоугейт беше безцеремонно опроверган, а сега директорът се готви да отрече и случая Найтсбридж (както го кръсти Алън-Джоунс), особено след като „Икзаминър“ започна да задава натрапчиви въпроси с надеждата да напипа някой нов скандал.
Разбира се, до утре новината ще е обиколила целия град. Някой ученик ще се разприказва — винаги става така — и всички ще научат. Изчезнал ученик. Последвало отмъстително нападение над училището, вероятно провокирано — кой знае? — от тормоз и непоносими подигравки. Няма бележка. Момчето го няма. Къде? Защо?
Предположих — както всички останали — че полицаите идват заради Найт. Те пристигнаха в училището в осем и трийсет, петима — трима от тях цивилни, една жена, четирима мъже. Нашият участъков полицай (сержант Елис, ветеран, обигран във връзки с обществеността и разговори по мъжки на четири очи) не беше с тях и още тогава трябваше да заподозра, че нещо не е наред, макар че бях твърде зает със собствените си грижи, за да им обърна внимание.
Всички бяха заети. И с основание: половината катедра липсва; компютрите са заразени с опасен вирус, момчетата — с бунт и недоумение; учителите са изнервени и не могат да се съсредоточат. Не бях виждал Бишъп от предишната нощ, Марлийн ми каза, че се е обгазил, но е отказал да постъпи в болница и на всичкото отгоре е прекарал остатъка от нощта в училище, в оглеждане на щетите и разговори с полицията.
Разбира се, общото, макар и неофициално становище, възприето поне от ръководството, е, че аз съм виновен. Марлийн ми го каза: видяла чернова на писмо, което Боб Стрейндж диктувал на секретарката си и което сега очаквало одобрението на Бишъп. Аз нямах възможност да го прочета, но мога да се досетя както за стила, така и за съдържанието му. Боб Стрейндж е специалист по безкръвните разправи и в хода на кариерата си се е специализирал в писането на подобни писма. „В светлината на последните събития…“, „със съжаление, но неизбежно…“, „вече не може да се толерира…“, „творчески отпуск на пълна заплата, докато…“
Сигурно се споменаваше за странното ми поведение, за това, че все по-често забравям, както и за любопитния инцидент с Андертън-Пулит, без да забравяме злополучното оценяване на Мийк, пуловера на Пули и множество по-дребни пропуски, неизбежни в кариерата на всеки учител, отбелязани, номерирани и складирани от Стрейндж за по-нататъшна употреба в случаи като този.
После щеше да дойде ред на протегнатата ръка, на благодарствената грамота за „тридесет и три години предана служба“, на уверенията в дълбоко уважение, изречени тихо, с присвити устни. Зад всичко това контекстът винаги е един и същ: „Вече си ни в тежест“. Накратко, Стрейндж ми готвеше чашата с бучиниш.
О, не мога да кажа, че това ме учудва. Но в продължение на дълги години аз съм давал всичко на „Сейнт Осуалдс“ и може би съм си въобразил, че това ме прави изключение от правилото. Не е така: механизмът, който представлява сърцето на „Сейнт Осуалдс“, е бездушен и неумолим като компютрите на Стрейндж. Това не е зла умисъл, а просто уравнение. Аз съм стар, скъпоструващ, неефективен, изхабена част от стара машина, която вече не върши работа. А ако наистина избухне скандал, кой по-добре от мен може да понесе вината? Стрейндж знае, че аз няма да вдигна шум. Първо, защото е недостойно, а и защото не искам да въвличам „Сейнт Осуалдс“ в допълнителен скандал. Щедро споразумение, прибавено към пенсията, красноречива реч на Пат Бишъп в Стаята на учителя, намек за крехкото ми здраве и новите възможности, които се откриват пред мен с предстоящото пенсиониране, чашата с бучиниш, ловко скрита сред лаври и гръмки фрази.
По дяволите. Почти съм убеден, че го е планирал от самото начало: нахлуването в кабинета ми, изваждането ми от брошурата, намесата в работата ми. Чакал е досега само защото Бишъп не е бил подръка. Имал е нужда от Бишъп за съюзник. И го е получил: харесвам Пат, но нямам илюзии по отношение на неговата лоялност. „Сейнт Осуалдс“ е на първо място. А директорът? Знаех, че той би се радвал да представи случая пред Управителния съвет. А там доктор Пули ще свърши останалата работа. И кой, казвах си, ще се трогне? А юбилеят ми? В положението, в което се намирах, от него ме делеше цяла вечност.