Джентълмени и играчи
- Автор: Харрис Джоанн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Джентълмени и играчи». Краткое содержание книги:
Това прави преподаването невъзможно. Класът ми не иска да говори за нищо друго, но тъй като недвусмислено ми беше казано, че всяко обсъждане на проблема може да влоши положението на Пат, аз не позволявам на учениците да го правят. Много от тях са силно разтревожени, в четвъртия час по латински заварих Брейзноуз да плаче в тоалетните на средния коридор, а дори Алън-Джоунс и Макнеър, на които обикновено може да се разчита да намерят смешното и в най-тежката ситуация, сега са мълчаливи и равнодушни. Същото важи за целия клас — дори Андертън-Пулит изглежда по-чудат от обикновено и покрай всичките си останали чудатости е развил новия екстравагантен навик да накуцва.
Последният слух е, че Джери Грахфогел също е бил разпитван и може да му повдигнат обвинение. Носят се и други, още по-невероятни слухове, според които всички отсъстващи учители са заподозрени в нещо.
Споменава се името на Дивайн, а той днес отсъства, макар че това само по себе си не означава нищо. Нелепо е, но вчера сутринта в „Икзаминър“ се цитираха „вътрешни източници от училището“ (най-вероятно ученици) и се намекваше, че зад „достопочтените порти“ на доброто старо училище е разкрита дългогодишна педофилска верига от безпрецедентен характер.
Както казах, нелепо е. Аз преподавам в „Сейнт Осуалдс“ от трийсет и три години и знам за какво говоря. Тук не би могло да стане подобно нещо — не защото се мислим за по-добри от всички останали (независимо какво пишат в „Икзаминър“), а просто защото на място като „Сейнт Осуалдс“ нищо не може да остане дълго в тайна. От Боб Стрейндж — може би, той не излиза от кабинета си и е заровил глава в графиците; а също и от Костюмите, които не виждат нищо, освен ако не е под формата на имейл. Но от мен? От учениците? Никога.
О, виждал съм достатъчно порочни колеги. Имаше един доктор Джеху, който впоследствие се оказа най-обикновен господин Джеху от Университета в Дърам и който, както се разбра, вече се беше прославил там. Това беше преди години, когато такива неща не стигаха до новините, и той си тръгна кротко, без скандал, както повечето като него, без да навреди. Или господин Тайт-Уийвър, учител по изкуства, който се опита да въведе рисуването от натура. Или господин Гропър, развил нещастно увлечение по студентка по английска литература, с четиридесет години по-млада от него. Или дори нашият Грахфогел, за когото всички ученици знаят, че е хомосексуалист — напълно безобиден — но който ужасно се бои за работата си и за това Управителният съвет да не научи. Боя се, че вече е малко късно, но той не е перверзник, както злобно намеква „Икзаминър“. Лайт може да е скучен задник, но не вярвам да е по-голям перверзник от Грахфогел. Дивайн? Не ме разсмивайте. А колкото до Бишъп, е… познавам Бишъп. По-важното е, че учениците го познават, обичат го, а повярвайте ми, ако имаше и най-малката сянка на нередност у него, те щяха първи да го разберат. Момчетата имат инстинкт за такива неща, а в училище като „Сейнт Осуалдс“ клюките се разпространяват със скоростта на епидемия. Разберете: от трийсет и три години преподавам рамо до рамо с Пат Бишъп и ако в тези обвинения имаше и капка истина, щях да знам. Момчетата щяха да ми кажат.
В Стаята на учителя обаче мненията продължават да се поляризират. Много колеги изобщо не говорят за това, за да не се забъркат в скандала. Някои (макар и малобройни) се отнасят с открито презрение към обвиненията. Други се възползват от възможността да разпространяват кротки, самодоволни клевети.
Една от тях е Пени Нейшън. Спомням си какво пишеше за нея в бележника на Кийн: „отровна благодетелка“ и се чудя как съм могъл да работя с нея толкова години, без да забележа природната й злоба.
— Вторият учител трябва да бъде като министър-председател — говореше тя в Стаята на учителя през обедната почивка. — Щастливо женен като Джеф и мен. — Бърза усмивка към нейния капитан, днес издокаран в тъмносин костюм на райета, който подхождаше идеално на комбинацията от пола и пуловер на Пени. На ревера му блещукаше малка сребърна рибка. — По този начин се отхвърля всяка възможност за подозрения, нали така? Във всеки случай, щом ще работиш с деца — тя произнесе думата „деца“ със сочен сладникав тон а ла Уолт Дисни, сякаш самата мисъл за децата я караше да се разтапя от умиление, — трябва да имаш свои, нали?