Джентълмени и играчи
- Автор: Харрис Джоанн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Джентълмени и играчи». Краткое содержание книги:
В резултат на това сега знам също толкова малко, колкото и през обедната почивка. Тръгнах си от училище (след като близо час напразно чаках Боб Стрейндж да излезе от кабинета си) объркан и силно разтревожен. Каквото и да е това, то не е свършило. Може да е ноември, но имам чувството, че мартенските Иди сега започват.
4
Вторник, 2 ноември
Моят ученик пак стигна до вестниците. Този път в националния печат, което ме изпълва с гордост (разбира се, Къртицата Мол му помогна малко, но рано или късно той щеше да го направи и сам).
„Дейли Мейл“ обвинява родителите, „Гардиън“ го представя като жертва, „Телеграф“ е прибавил обзорна статия за вандализма и как да се борим с него. Всичко това много ме радва; имаше и сълзливо телевизионно обръщение на майката на Найт, която уверяваше Колин, че нищо лошо няма да му се случи, и го молеше да се върне у дома.
Бишъп беше отстранен до приключване на разследването. Не се учудвам: нещата, които намериха в компютъра му, със сигурност са допринесли за това. Джери Грахфогел също трябва вече да е арестуван, а много скоро ще последват и други арести. Новината връхлетя училището като бомба — онази бомба със закъснител, която заложих в началото на триместъра.
Вирус за премахване на защитите. Старателно подбрани интернет линкове. Писма, изпратени до и от личната поща на Найт до хотмейл адрес, достъпен от училищната мрежа. Колекция от картинки, предимно снимки, но и няколко интересни клипа, изпратени до адреси на учители и свалени в защитени с пароли файлове.
Разбира се, нищо от това не би излязло наяве, ако полицията не се беше заела да разследва електронната кореспонденция на Колин Найт. Но във времето на интернет чатовете и виртуалните хищници човек трябва да покрива всички бази.
Найт отговаряше на профила за жертва — самотен младеж, непопулярен в училище. Знаех, че рано или късно ще направят връзката. Те я направиха рано. Господин Брад помогна, преглеждайки системата след заразяването с вируса. Останалото беше само въпрос на проследяване.
Нататък е просто. Това е урок, който хората от „Сейнт Осуалдс“ тепърва трябва да научат и който аз научих преди около десет години. Толкова са самодоволни тези хора, толкова арогантни и наивни. Те трябва да разберат това, което аз разбрах пред голямата табела „ВХОД ЗА ВЪНШНИ ЛИЦА ЗАБРАНЕН“: че правилата и законите на света се крепят на същата опасна смесица от блъф и самонадеяност, че всяко правило може да бъде нарушено, че прекрачването на границата, подобно на всяко друго престъпление, остава безнаказано, когато няма кой да го види. Това е важен урок в образованието на всяко дете — а както казваше баща ми, образованието е най-ценното нещо на света.
Но защо? — чувам ви да питате. Понякога и аз се питам същото. Защо го правя? Защо упорствам след толкова години?
Отмъщение? Де да беше толкова просто. Но и вие, и аз знаем, че е далеч по-сложно. Признавам, че отмъщението е една от причините. Отмъщение за Джулиан Пинчбек може би, за хленчещото страхливо дете, което се криеше в ъглите и отчаяно искаше да бъде някой друг.
За себе си? Сега се харесвам. Аз съм стабилна личност. Имам работа, в която проявявам неочакван талант. „Сейнт Осуалдс“ може все така да не ме вижда, но аз усъвършенствах ролята си и сега тя не се свежда до проста измама. За пръв път ми хрумва, че мога да се задържа тук по-дълго.
Със сигурност идеята ме изкушава. Началото ми е обещаващо, а в периоди на революция редовите офицери бързо се издигат в йерархията. Може да се окажа един от тези офицери. Да получа всичко — всичко, което „Сейнт Осуалдс“ може да предложи: пагони, оръжие и слава.
Чудя се дали да приема.
Пинчбек би се зарадвал от сърце на такава възможност. Разбира се, ако не щастлив, Пинчбек беше доволен, че може да остане незабелязан. Но аз не съм той.
Какво искам тогава?
Какво искам най-много от всичко?
Ако беше въпрос само на отмъщение, аз можех просто да запаля основната сграда вместо къщата на портиера и да оставя цялото гнездо на оси да изгори. Можех да сложа арсеник в чайника или кокаин в оранжадата. Но тогава нямаше да е толкова забавно, нали? Всеки може да го направи. Но никой не би направил това, което правя аз, никой никога не го е правил. И все пак едно нещо липсва от картината на победата ми. Моето лице. Лицето на художника сред тълпата на фона. И с течение на времето тази дребна липса става все по-голяма.
Поглед. Едно от значенията на тази дума означава „представа, гледище“. Основното й значение обаче е „насочване на очите към нещо“. Това — да ме видят — е единственото ми желание, да не бъда просто бегла фигура в далечината, дванайсетият човек в мача между Джентълмени и Играчи. Дори невидимите могат да хвърлят сенки, но моята сянка, издължила се с годините, се е изгубила в мрачните коридори на „Сейнт Осуалдс“.