Джентълмени и играчи
- Автор: Харрис Джоанн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Джентълмени и играчи». Краткое содержание книги:
Но стига толкова. Вече се започна. Името Снайд вече се споменава. Също и това на Пинчбек. И преди да свърши, докато „Сейнт Осуалдс“ се приближава към неизбежната си съдба, аз ви обещавам: ще ме видят.
Междувременно се задоволявам с преподаване. Но по моя предмет няма изпити. Единствено тест по оцеляване. В това аз имам известен опит — в края на краищата училището „Сънибанк Парк“ все трябва да ме е научило на нещо — но ми харесва да мисля, че останалото е природен талант. В „Сейнт Осуалдс“ моята дарба щеше да се рафинира и на нейно място да дойдат латинският, Шекспир и всички удобни осигуровки на този толкова привилегирован свят. На първо място „Сейнт Осуалдс“ те учи на конформизъм, на отборен дух, на игра по правилата. Игра, в която Пат Бишъп няма равен на себе си, което го прави най-подходящата първа жертва.
Както вече казах, за да повалиш „Сейнт Осуалдс“, трябва да удариш в сърцето, не в главата. А Бишъп е сърцето на училището: добродушен, честен, уважаван и обичан както от ученици, така и от учители. Приятел на изпадналите в беда, силна ръка за слабите, съвест, треньор, вдъхновение. Истински мъж, спортист, джентълмен, човек, който не прехвърля задачите си на другите, а работи неуморно и с радост за доброто на „Сейнт Осуалдс“. Той никога не се е женил — как би могъл? Точно като при Стрейтли, предаността му към училището изключва възможността за нормален семеен живот. Някои долни хора биха могли да си помислят, че има други предпочитания. Особено в този климат, където простото желание да работиш с деца може да бъде основателен повод за подозрения. Но Бишъп? Бишъп?
Никой не вярва в това, но в учителската стая вече цари разделение. Едни гневно се възмущават от немислимото обвинение (Стрейтли е сред тях). Други (Боб Стрейндж, семейство Нейшън, Джеф Лайт, Пади Макдонаф) тихо разговарят помежду си. Откъслечни клишета и догадки — „Няма дим без огън“, „Винаги ми се е струвал прекалено свестен“, „Доста беше близък с момчетата — разбирате какво имам предвид“ — се носеха из стаята като димни кръгчета.
Поразително е с каква лекота приятелите стават неприятели, след като страхът и личният интерес изместят другарските отношения. Трябваше да го предположа; сега вече сигурно и Бишъп е започнал да го забелязва.
Има три стадия на реакция на подобно обвинение. Първият — отричане. Вторият — гняв. Третият — капитулация. Баща ми, разбира се, се призна за виновен от самото начало. Нечленоразделно, гневно, смутено. Пат Бишъп сигурно е изиграл по-добър спектакъл. Вторият учител на „Сейнт Осуалдс“ не е човек, който лесно се сплашва. Но доказателствата бяха налице, не можеха да се отрекат. Разговори в чата, водени след часовете от защитения му с парола компютър в „Сейнт Осуалдс“. Текстово съобщение, изпратено от телефона на Найт до този на Бишъп вечерта, когато избухна пожарът. Картинки в паметта на компютъра. Много картинки, все на момчета, някои изобразяващи неща, за които Пат в своята невинност дори не е чувал.
Разбира се, той отрече. Първо с мрачно учудване. После с ужас, възмущение, гняв, а накрая със сълзливо объркване, което го уличи дори повече от доказателствата, намерени от полицията.
Претърсиха къщата му. Прибраха много снимки в качеството на доказателства. Училищни снимки: на отбори по ръгби, на ученици на Бишъп през различните години, които се усмихваха по стените, без да подозират, че един ден ще бъдат използвани като доказателства. Имаше и албуми. Десетки албуми, пълни със снимки на момчета на училищни екскурзии, мачове на чужд терен, дни преди завършването, момчета в лодки на някаква река в Уелс, момчета, голи до кръста край морето, застанали в редици, гладки крака, разрошени коси, млади лица, усмихващи се пред обектива.
Толкова много момчета, казваха те. Не е ли малко… необичайно?
Разбира се, Бишъп възрази. Той е учител, всички учители пазят такива неща. Стрейтли би могъл да им го каже: как година след година нито един ученик не се забравя, как някои лица се задържат дълго в паметта. Толкова много момчета, сменящи се като сезоните. Естествено е да чувстваш известна носталгия, още по-естествено е в отсъствието на свое семейство да се привържеш към момчетата, на които преподаваш, да се привържеш и…