Черният Олшански замък
- Автор: Короткевич Владимир Семенович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Черният Олшански замък». Краткое содержание книги:
Повикахме я на разпит — пак същото: „Може да е той, но много се е променил.“
— Имаше ли особени белези?
— Ами да — зарадва се тя, — беше опериран от апандисит.
Погледнахме — има белег, дълъг дванайсет сантиметра. Тъкмо се бе наканила да си ходи, когато нещо ми хрумна:
— А преди колко време го оперираха?
— Не си спомням добре, но май преди седем-осем години.
— Този белег от колко време е? — запитах лекаря.
— Е, трупът дори върху леда почна… хм… трудно ми е да кажа със сигурност. Но ми се струва, че белегът е от година. Не повече от две.
— Не е вярно, отдавна беше — възмути се лелята. — Още беше в лесничейското училище.
„Ще трябва да потършуваме из лесничействата и горските стопанства от Кладно до Олшани“ — помислих си аз, но за известно време забравих това.
Междувременно графологическата експертиза категорично заключи: бележката е написана от Крищоф Висоцки.
Никой от нас не си помисли, че в същност това няма никакво значение. Освен това и годеницата на Висоцки, някоя си Антасевич, опозна годеника си на снимката.
Точно тогава предадох делото в ръцете на заместник-прокурора Ришард Мисловски. Не защото се страхувах от трудности, а защото желаех неговата победа, исках той твърдо да се изправи на краката си. Двамата бяхме убедени вътрешно, че се касае не за Юда, а за Каин, че не е самоубийство, а убийство, и че убиецът е самият Висоцки. Наречете това интуиция, резултат от голям опит и наблюдения. Аз обаче бях сигурен, той също. Не е необходимо да ви обяснявам защо. Останаха въпроси, на които не можехме да отговорим.
Кой беше убитият? Защо беше облякъл дрехите на Висоцки? Как е бил подмамен в тези дебри?
На всичко отгоре плъзнаха слухове, че убийството било на политическа основа. Трябваше да побързаме. Всяко следващо събитие, наистина извършено на политическа основа, щеше да повлече лавина. Не знаехме, че само след половин година Полша ще забрави всякакъв политически лов на вещици, единственото важно за нея ще остане — ни повече, ни по-малко — как да запази правото си да диша и изобщо да живее.
Антасевич наистина призна още, че се била скарала с годеника си два дена преди смъртта му (разказал й за парите, тя настояла да ги върне на фирмата, но той отказал) и повече не го видяла. Но тъй като „свято място празно не остава“, тя вече се сдобила с нов „рицар“.
И ето какво значи да пресолиш, да натрупаш повече явни и косвени доказателства, отколкото са необходими. Повече, отколкото можеше да има.
След известно време дотича същата госпожица Антасевич в участъка и каза: „Имам писмо от Крищоф. В писмото пишеше, че когато го получи, той вече няма да бъде жив. Не му било мъчно да напусне този свят и нея. Желаел й щастие.“
А печатът бе на нашата поща… с пет дена по-късен от деня на самоубийството. Печатът от мястото на изпращането бе толкова размазан, че не можеше да се разбере откъде е.
А снимката бе правена на улицата. И някъде бях виждал тази улица. Струва ми се, във Варшава. Дали не е Краковското предградие? Дали не беше ъгълът до костьола „Свети Кръст“? Дали да не потърсим тази улица нейде в района на „Свети Кръст“, нейде из „Нови свят“ или на „Крулевска“, а също и фотоателието, където е направена снимката?
Изпратихме запитване. Получихме отговор. Имало такъв фотограф. Имало фотоателие, което работи в този район на града. Намирало се точно на „Крулевска“. Снимката била направена два дена след самоубийството, а след още един ден той лично отишъл да си я получи. Както се казва, в цветущо здраве.
Ясно бе, че е жив, почти напълно бяхме сигурни, че той е извършил онова жестоко убийство в гората.
И тогава веригата от събития, толкова бавни дотогава, изведнъж главоломно се завъртя. Дотърча в Кладненския участък госпожица Антасевич и каза, че вървяла с „новия“ си годеник по Замкова улица и май видяла Крищоф, но той се шмугнал в навалицата и сега сигурно щял да я „прободе“ с кама или с нещо друго, както се пее в известната песен „Четири мили от Варшава“, дето сега е в златния фонд на певеца Ярема Стемиковски.
Е, поставихме по наблюдение нейната къща, следяхме целия район. Още на третия ден полицейски агенти го пресрещнаха пред входа на къщата на „Кладница“, където живееше някогашната му любов. Не се знаеше само дали тя наистина „не хващаше ръжда“, или трябваше да замлъкне навеки.