Черният Олшански замък
- Автор: Короткевич Владимир Семенович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Черният Олшански замък». Краткое содержание книги:
Отидохме на местопрестъплението.
Спряхме, както си спомням, в края на гората и се запътихме към мястото на събитието. Полицаят посочи мястото, на което, както му „се струвало“, онзи селянин намерил трупа.
— Как е лежал?
— С главата насам, към това малко дере. И китката на едната му ръка висяла надолу.
Погледнах надолу — на два метра от нас имаше блато. И не такова, на което расте картъл, и ако човек е внимателен, може да го прекоси, а покрито с едно такова зелено килимче, в пролуките между което тъмнееше неподвижна вода. Ако е отметнал ръка след изстрела, никой не може намери пистолета до второ пришествие.
— Лявата ръка ли беше отметната?
— Хм… Само да си припомня… Не, дясната. Дясната беше.
„Как така — помислих си аз, — с извита зад главата си ръка ли е стрелял? Или си е пробил слепоочието, сетне е хванал пистолета с дясната ръка, вече практически мъртъв, и тогава си е отметнал ръката? Нещо не се връзва.“
Явно бяха избързали. Бяха повярвали на бележката. Не е като сега (макар че и сега се случват подобни неща понякога), сега в такъв случай се вдига не само целият криминален отдел, ами и дяволите в пъкъла нямат мира.
На всичкото отгоре бяха затъпкали всякакви следи, като че ли пред всички околни жители бе демонстрирана гола Мери Пикфорд. И то в компания с Дъглас Фербанкс, тъй като имаше и женски стъпки. Освен тях са показвали и някаква свинска кинозвезда, понеже бе преминало голямо стадо диви свине, затъпкали може би нечия необходима за нас диря.
С една дума, нито пистолет, нито втора гилза (в края на краищата подобно нещо лесно може да се търкулне някъде из боровите иглички или из окапалите листа от есента, а тогава бе почнал да капе и зимният дъб — той е много кичест и листата му образуват дебел килим върху земята).
Та така, върнахме се ние с пръст в устата.
По-късно стана известен и резултатът от аутопсията. Имаше две огнестрелни рани: една в гръдния кош малко от горе на долу, отдясно наляво (ама че левак!) и в главата — в лявото слепоочие нагоре, а куршумът бе заседнал в черепа. При първата рана е можел да живее около двадесет минути, при втората — веднага би изгубил съзнание. Но ето каква нещо е предубеждението, всеобщото убеждение, всеобщата грешка, дявол го взел — докторът правеше извод, че „не изключва самоубийство“.
Е, първият изстрел, ясно, дори е типичен за самоубиец по посоката на куршума. Но пък след това някак да премести пистолета в лявата ръка и втори път да се гръмне — това е толкова рядко, както у самураите, които си правят харикири. Има два или три случая в цялата история на Япония, когато са си разпаряли корема не само отляво надясно (или нещо подобно), но и от горе на долу.
Не, имаше нещо нередно. Неочаквано се получи телеграма, че служителят на еди-коя си фирма на два пъти извършил измами при доставките на стока (сложил около пет хиляди злоти в джоба си) и от началото на юли предишната година присвоил още три хиляди. Ако се пресметне по селски, това са около 65 — 66 тона ръж или сто загладени (осемдесет породисти) крави, четиридесет хубави коня. Към осемдесет охранени прасета или петстотин и нещо едномесечни телета. Къщи в градче като Слоним — четири-пет. Ако крадецът се носи по модата — четиристотин чифта прекрасни обувки от най-скъпите, дори и от крокодилска кожа.
А ако човек е по-съобразителен, по време на кризата и след нея, като подпалеше застрахованата си къща (а застраховката преди кризата бе само сто злоти), можеше за парите от застраховката да си вдигне две къщи, дори тухлени.
„Как така, бе момче — помислих си аз, — не си страдал особено, когато си вършил мошеничествата, а сега тъкмо да го удариш на живот, да ти падат печени гъски в устата, изведнъж съвестта ти се обади?“ Пък и от какво е трябвало да се плаши, след като роднините му са платили цялата сума, за което той не е знаел, понеже се е криел (защо ще ги упреква в коравосърдечие?).
Разпратихме снимки. Лелята на Висоцки каза, че не можела да твърди със сигурност дали това е нейният племенник, отдавна не го била виждала, но напълно възможно било да е той, защото лицето от снимката и нейният племенник имали нещо общо — и двамата щърби, без двата предни зъба. Също като в онази приказка, дето мечка откъснала главата на един наш съотечественик, а съседите се замислили дали е имал изобщо глава, или не, като най-сетне решили да попитат жена му. Нейният отговор бил също като на лелята: „На заранта, когато сърбаше зелева чорба, брадичката му се люшкаше, ама дали имаше глава, не мога да си спомня.“ Тази мъдра жена позна лесничейската куртка, която племенникът й по някакъв каприз носел напоследък.