Черният Олшански замък
- Автор: Короткевич Владимир Семенович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Черният Олшански замък». Краткое содержание книги:
Затова, щом се преоблякъл, веднага бил застрелян в слепоочието. Онзи стрелял с дясната ръка, затова в лявото слепоочие. Младежът паднал. Още мърдал, затова престъпникът стрелял втори път в шията му и засегнал сърцето.
Сетне убиецът завлякъл Сай до малката стръмнина, отметнал едната му ръка така, че да виси над блатото. В бързината не забелязал, че отметнал дясната, с която младежът не би могъл да си нанесе рана в лявото слепоочие.
Мушнал зад ревера на сакото на убития предварително написаната бележка и си тръгнал. И третата грешка — из пътя захвърлил пистолета в някакъв поток.
Да не мислите, че това е краят? А, не. Какво са двеста и четиридесет злоти, когато покрай това похарчил сто злоти от своите осем хиляди. Щом е сторена първата крачка по пътя, по който човек се превръща в брутален звяр без всякакъв морал, следващите прави по-лесно. Тогава още не осъзнавал грешките си, не знаел, че сме се усъмнили в самоубийството, вярвал, че в кожата на Сай е в безопасност. Освен това знаел, че простодушните горски жители нямат представа за цялата бездна от цинизъм, присъщ на такива като него.
Затова от Варшава написал писмо на Антасевич и й пратил снимка. Сетне от Цешин, като си изменил почерка (имал за образец заявлението на Сай), писал до бащата на убития, че го приели в училището благодарение на господин Хмялевич, че всичко е наред, само се нуждае от нов костюм, от часовник и от още сто злоти за разни разходи.
Този убиец така си останал в душата си дребнав сметкаджия, способен да изяде и собствените си л…
Отново дошъл у Сай. Разказал му за плановете на Юлян, за неговите приятели. Получил всичко, каквото поискал. И от голямата дъщеря — също. Това е най-ужасното!
— Малката сега е женена за Салвес Цяцерич — казах аз.
— А по-голямата — за черната земя. След съда се опитвала да се обеси (и тя, и старият даваха показания при затворени врати, но представете си нейните чувства: да прегръща убиеца на брата си). Спасили я. Но сетне не доближавала момък, по-късно станала партизанка и сякаш нарочно участвувала в най-опасните акции. Смъртта дълго я отбягвала, но най-сетне се смилила над нея.
Знаете ли какво? По никакъв начин не съм привърженик на господин Мациевски33, но откак узнах тази история на Крищоф с Агата, с удоволствие за малко бих останал в компанията на господин Мациевски и Крищоф. Сетне дори бих поканил палача у дома си на чай и бих го запознал със семейството си.
Състоя се окръжен съд. Убиецът бе придружаван от усилена стража, народът се възмущаваше.
Призна всичко, адвокатът нищо не можеше да му помогне (психиатърът призна Висоцки годен да отговаря за постъпките си) с концепцията си за „придобита психопатология“, резултат от липса на нежност и топлина през детските години.
Съдът реши, (съвещанието продължи два часа) да го осъди на смърт. А той, макар да твърдеше, че „не иска и не може да живее“, подаде молба за помилване.
Изведоха го от съда през задния вход. Иначе щяха да го линчуват.
Апелационният съд потвърди присъдата на окръжния съд в средата на август. Нима имаше нещо, което да събуди снизхождение? Изключителна жестокост, зверство, безчовечност, никакъв морал, никакво разкаяние. Опасен див звяр, палач и изрод.
Уважаемият господин Мациевски бе потеглил насам, дано му прости господ няколко дребни гряха само заради това пътуване.
Не присъствувах на апелационния съд, не бях и при изпълнението на присъдата. Бях в чужбина и останах още година, защото на първи септември избухна войната.
— И все пак какво се случи сетне?
— Нали ви казвам, господин Мациевски потегли насам. Пак добре, че очистихме поне един изрод.
… Явих се в уреченото време пред костьола и пред манастира на Бернардинците, уговорката си оставаше в сила. Значи, щяха да ме закарат от Кладно до Олшани. Дори Хилински бе там, искаше да чуе разговора ми с бившия прокурор, сетне да се върне в Кладно и на другия ден заранта да дойде при мен.
В минутата, когато се качих в джипката, те тъкмо приключваха някакъв спор, подхванат доста по-рано.
— Фукате се с разни присъди, които били дадени на този-онзи — рязко заяви Хилински. — Според мен най-отвратителното във всяка професия, когато имаш власт — е да принуждаваш хората тихо, кротко и покорно, без съпротива да търпят несправедливостта. Виждал съм това… на различни места.
33
В цяла Полша тогава имало само един палач, който при нужда пътувал от място на място. Макар „да работел“ с маска, всички знаели презимето му — Мациевски. За всеки обесен изваждал нов чифт бели ръкавици. След изпълнението на присъдата ги изхвърлял с думите: „Справедливостта победи.“ — Б.а.