Черният Олшански замък
- Автор: Короткевич Владимир Семенович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Черният Олшански замък». Краткое содержание книги:
Запитахме го Висоцки ли е. Отговори, че се казвал Юлян Сай. И показа съответното кръщелно. Тогава си помислих, че кръщелното се използува като документ предимно по селата и че очевидно трябва да търсим такъв човек из горските стопанства. В седмото, в което попитахме, живееше семейство Сай, което не бе чуло нищо за убийството, а техният син Юлян заминал да постъпи в лесничейско училище.
Тогава колелото се завъртя.
Показанията на семейство Сай — на бащата и двете дъщери, показанията на роднините на Висоцки, очни ставки — всичко влезе в работа. Картината на престъплението стана толкова ясна, сякаш го бях наблюдавал от началото до края.
Изслушахме най-напред биографията му. Най-обикновена беше. Чухме я със съдията следовател и със заместник-прокурора и не се учудихме.
Незаконно дете, не помнеше баща си, пък очевидно и майка му не е знаела от кого е. Затова презимето му беше по майка. Сетне и майката си намерила работа нейде в Бавария (тогава търсеха хора за там), оставила двегодишния си син на майка си. След десет години бабата умряла, момчето се преместило при леля си, по-малката сестра на майка му. Тя била учителка, мъжът й — също. Била само десет години по-голяма от момчето и, с една дума, от онези, дето за тях казват „мъж не пропуска“… Момчето се учело добре, дори проявявало сериозни дарби и ум, но било непостоянно. На всичко отгоре се намесила и родната му леля. Разкрила на петнадесетгодишното момче всички „тайни на Амур“, каквито знаела. В същност превърнала лабилната личност, при това още не личност, в материал за закоренял негодник.
Чичо му нещо се усъмнил. Изпроводил своя племенник и съперник в лесничейското училище в Бяла Падлеска. Завършил го дори много успешно. Започнал служба в Държавните гори. Сетне се завъртял истински калейдоскоп. Оженил се за вдовица, продали имота й, преместили се във Варшава. Обрал жена си до шушка и избягал. Осъдили го на осем месеца. Добрите хора чакат късмета си от години, а на този мръсник веднага му провървяло. Не е приятна нашата поговорка, но „на богатия дяволът сипва още масло в кашата, а на бедния и голата чорба разрежда“. Работел му късметът, няма що.
Щом излязъл от затвора, постъпил като практикант при лесничея Хмялевич. Почти веднага забегнал с всичките му пари, с пистолета и с личната му карта (ето откъде започва нашата замшанска трагедия).
Отново в Кладно. Тук се запознал с Антасевич. Защо не, той на двадесет и осем, тя на деветнадесет, спретнат момък, разбира се, „неженен“. Търговски пътник, не било трудно да пусне котва във фирмата за дървен материал „Ян Плицка и син“. Той бил истинска находка за тях. Има специално образование, познанства в Държавните гори, свой човек бил на улица „Вавелска“ 54, където е главната дирекция (поне така твърдял). Специалист по дървообработването, по добива на терпентин, по дестилацията на смолата. Документацията водел, бил инкасатор — абсолютна находка. Растяло доверието — растели мошеничествата му, измамите. Мисля, че няма нужда от подробности. Изтънко пипал. Така натрупал осем хиляди злоти. Тогава, кой знае защо, споделил тайната си с госпожица Антасевич. Тя настоявала да ги върне. Той — в никакъв случай. Скарали се. Тогава решил да действува сам.
Интересувал се къде може да вложи капитала си. През това време пътувал с велосипед в униформата на лесничей приблизително по многоъгълника Августов — Беласток — Навагрудок — Олшани — Лида. Разбира се, заобикалял Кладно.
И ето попаднал в Замшани, в къщата на горския. Там живеели старият Андрон Сай, по-голямата му дъщеря Агата, синът му Юлян и малката — Гана. Отбил се да пийне вода и останал да пренощува. Намерила се и почерпка. Завързал се разговор… Тази наша доверчивост, това простодушие — по-лоши са от всичко криминално, дори от държавно престъпление.
Горският бил от старата школа, когато се искало да познава гората в района си и да бъде честен човек. Новото време изисквало обаче и известни познания. Завършилият лесничейско училище им се струвал нещо като доктор хонорис кауза от Сорбоната в нашите среди или лауреат на Нобелова награда от областта на електрониката.
Разговорили се. Андрон се оплакал, че неговият принц престолонаследник не ще наследи след него Замшанското горско царство, че единственият начин сега човек да си осигури децата, да ги измъкне от немотията — е да им даде образование или поне специалност. Юлян би искал да стане лесничей, но отде да вземат пари, как да си осигурят препоръка? Разбира се, всеки гражданин има предимства пред селянина, особено пред човека, живял в гората. Чувал е за много неща, много е чел, дори ще — не ще, е видял много. Дори и да е по-глупав от селянина, както всяко породисто куче почти винаги е по-глупаво от помияра. При това е доста по-неприспособен към живота.