Черният Олшански замък

„Моята“ къща бе типична чифликчийско — благородническа, каквито някога имаше хиляди, пръснати из Белорусия, а сега се срещат все по-рядко и по-рядко и които толкова обичаше да рисува Генрик Вайсенхоф. Дълга, едноетажна, с висок покрив и белосани дървени колони пред входа, със сини прозоречни рамки и пъстри от старост стъкла, вторачени в запуснатата градина, в стария люляк, дебел като дърво.

Толкова невзрачни, скромни, мили, сякаш дори недодялани, те обаче са сърцето на нашата страна. Точно в такива къщи са се родили, порасли, укрепнали и възмъжали хората, които са не само белоруска, но и полска чест и слава. От такива къщи излетяха Багушевич и Чачот, Купала и Калиновски. В такива за пръв път блесна искрата на Мицкевич, на Мошошко и Костюшко.

Разбира се, не се надявах по чудо да ме посрещне на вратата някой от гореспоменатите личности. Блъснах скърцащото вратниче, преминах по пътечката между люляците, дръпнах езичето на медния змей (някъде в къщата се дочу звънче) и след минута долових отвътре още доста уверени стъпки. Вратата се отвори, нечия ръка стори любезен жест, затвори вратата след мен (върху пода легнаха разноцветните петна от двата прозореца, нагласени отстрани на вратата) и едва тогава щракна лампата.

Някакъв старец по анцуг и с платнена риза с къси ръкави ме оглеждаше не със старешки, а с ясни сиви очи.

— Антон Космич — казах аз.

— Обадиха ми се, очаквам ви. Яраслав Мирашевски, някогашен окръжен прокурор, а сега… хм… пенсионер. Заповядайте.

Къщата бе обзавеждана очевидно по времето на сецесионния символизъм, в стила, който в източните белоруски земи и в Москва бе наричан на границата между двата века „търговски модерн“. Това никак не отговаряше на външния вид на къщата, добре че „модерна“ от онова време се съпровождаше с така наречената „селяшка мания“. До витражите на някои прозорци, докрай окачените две-три картини, които биха подхождали напълно за стените на „Яма Михалкова“32, до разни други такива претенциозни неща по стената, на пода и по дивана имаше тъкани селски черги, бяха накачени дъбови резбосани полици за книги и за прибори. Висеше грубо нарисуваната на стъкло картина „Бягството от Египет“ и белостоцки килимчета с елени, имаше и няколко стари мебели. Всичко взето заедно създаваше нещо като хармония.