Чест

— Какво, по дяволите, търси тя тук?

— Ей, не обвинявай мен, човече. Опитах се да я спра… — възрази Аршад.

Искендер изгледа на кръв Есма.

— Прибирай се.

— Не, и аз искам да послушам — рече тя.

Момчетата загледаха със сдържани усмивки разправията.

— До гуша ми дойде, вироглава си като магаре — отсече Искендер. — Няма да се карам с теб.

— Ами не се карай.

— Лазиш ми по нервите. Това тук не е за момичета!

— Защо да не е. Ти какво си мислиш, че само мъжете страдат от скинарите ли? Е, грешиш много. Те нападат и жени. И момичета. Щом ставам за жертва, защо да не ставам и за това да отвърна на удара?

— Права е — подкрепи я Азис.

Насърчена от думите му, Есма се примоли:

— О, хайде, аби26!

Искендер поклати глава, макар, този път не толкова категорично.

— Добре, но не искам да чувам и гък от теб.

— Дадено. Ще седя като труп — обеща тя и се постара радостта да не се изписва по лицето й, после добави весело: — Изгарям от желание да видя как изглежда този човек. Сигурна съм, че ще го позная веднага.

Оказа се обаче, че греши. Когато Оратора влезе в заведението, което вече беше наполовина пълно, не го позна никой, освен Искендер. Другите очакваха набит внушителен мъж на неопределена възраст, облечен полутрадиционно, полуекзотично, с коса, развята във всички посоки, и очи, блеснали като изумруди. Затова, когато в заведението влезе изпит младеж на около двайсет и пет с обикновено лице и избелели дънки, никой не го и погледна, докато той не се приближи и не ги поздрави.

— О, заповядай, сядай — покани го Искендер.

Представи набързо всички, като пропусна Есма.

Поръчаха храна. Хумус, кьопоолу, кебап, фалафел… Искендер напълни чинията на госта, което се оказа излишно, тъй като той ядеше малко — като пиле. Липсата му на апетит забави всички, наложи се дори Сони, който вечно беше гладен, да спре да се храни.

После, докато пиеха чай, Оратора започна своята проповед. Гласът му беше писклив, но се извисяваше на вълни, през няколко минути заглъхваше, а после пак се издигаше, сякаш мъжът четеше от невидима брошура. Заговори за етапите в развитието на късния капитализъм и колко се е приближило човечеството до Деня на Страшния съд.

— Всички сме се надвесили над урвата. Ще видим с очите си падането на този режим.

Днешните младежи били дрогирани, за да не подлагат на съмнение системата. Навсякъде по света политиците държали в свои ръце контрабандата на наркотици. Всички идеологии били измислица, за да държат младите в постоянен унес. Лъжеизмите били новата дрога, приспивателните хапчета на масите.

— Леля ми е феминистка — заяви Сони, още изнервен, че не е хапнал достатъчно. — Косата й е по-къса от моята и ходи само с панталони.

— За нас феминизмът е като снега в Сахара — отбеляза Оратора. — Той е излишен. И знаете ли защо?