Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
Разридах се. Плачех, гърдите ме пристягаха, боляха ме. Всички сълзи, които не бях изплакал през живота си, рукнаха от мен като кръв.
След половин месец заедно със Зееишан наруших едно от собствените си правила и го попитах:
— Защо си тук? Човек като теб.
Лицето му помръкна.
— О, твърдят, че Зеешан извършил ужасно престъпление. Няма доказателства. Но има един господин. В съда го изслушаха, защото е от известен род. Той твърди, че ме видял да взимам дамската чанта и да наранявам стара госпожа. Тя в болница, кома.
— Нападнал си стара жена за пари?
— Зеешан не вършил такова нещо — възразява той. — Щом дамата отвори очи, ще каже истината. Чакам. Моля се.
— Добре, я сега да видим дали съм те разбрал правилно. Значи твърдиш, че си тук за престъпление, което не си извършил. И очакваш да повярвам на тези дрънканици?
Той ме гледа някак странно, сякаш умува как да ми съобщи новината. После казва:
— От деня полицията дошла в моя къща, мисля защо се случило това? Нищо не се случва просто така. Бог има цел. Каква е? Питам, отговор няма. Но сега разбирам.
— Какви ги дрънкаш пак?
— Чуй, не знаех защо Бог ме е вкарал в затвора. Казвах: Защо, защо? А после срещам теб. И вече не съм тъжен.
— Ако не престанеш с тия празни приказки, наистина ще ти се стъжни животът.
Той изобщо не се плаши.
— Сега вече разбирам защо Зеешан тук. Благодарение на теб. — Той млъква и въздиша. — Щеше да бъде по-лесно, разбира се, ако ти дошъл при мене. Но не, ти не дойде. Затова се наложи аз да дойда при теб. Така Зеешан станал затворник. Всичко си има цел.
— В това, дето го говориш, няма никаква логика. Нима твърдиш, че си невинен и не си извършил никакво престъпление, но някаква космическа сила те е пратила тук, при мен?
— Да, сега ти прав — грейва той, щастлив като хлапе с нов балон.
Луд за връзване. И от ден на ден става по-зле, освен ако него прави нарочно. Изведнъж ми хрумва. Сграбчвам го за яката и го тиквам при стената.
— Надзирателят Андрю ли те е сложил тук с мен? Той ли реши да ми дава урок? Искате да превъртя, нали? Такъв ли е планът?
Той присвива лице, сякаш вече съм го ударил.
— Аз казвам, че ме пратил Бог. Ти казваш, че ме пратил Андрю. Твоят Андрю е малък, Бог е голям.
Пускам го и разтърквам слепоочията си — началото на главоболие.
— На колко години си? — питам.
Зеешан свежда очи свенливо.
— На шейсет и седем.
— Без майтап?
— Истина е.
— Не ми се виждаш на шейсет и седем.
— Благодаря — отвръща той. — Зеешан се гледа за себе си.
— Искаш да кажеш „грижи за себе си“.
— Да, да, грижи.
И продължава да плямпа небивалици.
— Дойдох при теб — казва. — Напоследък не бях полезен на никого и Бог ме доведе тук, понеже Бог не обича ленивите. Всички трябва да работим много усърдно.
— Какво да работим?
— Мистиците казват…
— Кои, кои?
— Мистик човек, който вижда в сърце, мисли, че всички хора са свързани. Разликите само на повърхността, кожа, облекло и паспорт. Но човешко сърце винаги едно и също. Навсякъде.
— Пак се почна. Поредните сапунени мехури.
Зеешан се усмихва или защото не знае какво е това „сапунени мехури“, или защото просто не ми обръща внимание.
— Мистици вярват, когато умрем и се пробудим, Бог пита четири въпроса: Как си прекарал времето си, а? Откъде си взимал парите си, а? Как си прекарал младостта, а? И четвърти въпрос, много важен: Какво направи със знанията, които ти дадох? Разбираш?