Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
Мърморейки, Есма се подчини. Веднага след като излязоха улицата, възкликна:
— Майко мила, този тип не ми хареса. Господин Фукльото на бял кон.
— Може и да не ти харесва, но е боец.
— Груб е.
— Как няма да е груб, като действителността е такава.
— Я стига, той е женомразец. Дори не ме погледна в лицето.
— Защото те уважава, глупачко. Или предпочиташ мъжете да се зазяпват в краката ти? Това ли искаш?
— О, какво те прихваща? — вдигна Есма ръце. — Я по-спокойно! Всички тия тъпотии ти влизат в главата.
— Мери си думите, Есма.
— Да, много ме е страх. Направо ще се подмокря.
— Чу ме. Няма да идваш повече на срещите. Не мога непрекъснато да те държа под око.
— Кой е казал, че трябва да ме държиш под око? — тросна се сестра му. — Благодаря много, но мога да се грижа и сама за себе си. Мама е виновна за всичко. Така те е възпитала Маламин берхамин27. А сега си си въобразил, че си султанът на Хакни!
— Млъквай!
Когато Есма забеляза, че тонът му се е променил и той е стиснал юмруци, вече беше късно. Беше се увлякла от собствения си глас.
— Ние с теб бяхме в един отбор. Беше забавно. Смеехме се. Вече не е забавно нищо. Я се погледни. Взимаш се много на сериозно.
Искендер я сграбчи за рамото и я изтика при стената.
— По улиците пребиват хора. Миналата седмица хвърляха камъни по един старец, докато изгубил съзнание. Забавно ли ти е това?
— О, разбрах, ти си героят. Спаси ни, моля те.
Плесницата. Дойде внезапно, като гръм от ясно небе. Есма се хвана за бузата, беше толкова стъписана, че не можеше да помръдне.
— Ти не се бъркай — каза Искендер, без да я поглежда. — Предупреждавам те.
Есма загледа как той тръгва обратно към кафенето, бързаше. Навремето си мислеше, че познава по-големия си брат като петте си пръста, но вече не беше така. Той винаги я беше защитавал от другите. Сега, за пръв път, Есма почувства, че трябва да се защитава от него сама.
Голяма кафява пъстърва
Лондон, юли 1978 година
Когато след седмици на отчаяно търсене се натъкна на Тобико, Юнус беше обзет от облекчение, но и от уплаха. Облекчение, че я е открил точно когато го е очаквал най-малко, смазващ страх, че ще я изгуби отново. Вкопчи се нея като мида в черупка.
Тя се беше променила малко, беше понапълнял. Косата й, тъмна и лъскава като черно камъче в дъжд, пак беше дълга, но сега краищата бяха боядисани в електриковозелено. Беше заменила сребърната халка на долната си устна с проблясващо топче. Върху меката част на всяко ухо си беше наслагала шест алени сърчица, мънички и ярки като капки кръв. Юнус ги преброи и за пореден път забеляза колко са малки ушите й и колко красиви.
Стиснала устни, Тобико отказа да обясни къде е била през цялото това време и защо не е оставила бележка. Къде ли не. Имах нужда да променя обстановката, кукличке. Юнус се подразни, когато разбра къде живее тя сега: в къща с две спални заедно с Капитана и майка му. С тях били още неколцина от скуота.
Майката на Капитана, госпожа Пауъл, била пенсионира учителка, вдовица. Всъщност трудно понасяла тумбата малоумници в къщата си, но била склонила да ги приюти за малко с надеждата да прекарва повече време с единствения си син. Била се изнесла в спалнята на горния етаж заедно с телевизора и термофора си и била оставила на пънкарите другите помещения в къщата. Рядко се престрашавала да излезе от стаята си, хранела се само там и се правела, че не забелязвала несекващата врява и миризмата на трева долу.
Първия път, когато гостува на пънкарите в онази къта, Юнус седна, дребен и ухилен, на канапето до Тобико.
— Това е временно решение, малкият — обясни Капитана. — Докато се върнем на старото място. Пак ще съберем всички.
— Ще си вземем пак къщата и този път никой няма да ни изрита. Научихме си урока — допълни Богарт, както бе стиснал между устните си цигара и държеше китара само с две струни — Ще им сритаме задниците!
С тях беше и едно ново момче, гологлаво, ако не броим кичура върху темето, който бе боядисан в различни оттенъци на оранжевото. Викаха му Хидравликата, защото смяташе, че не трябва да се плаща за нищо: за книги, за плочи, за храна и бельо. Веднъж задигнал чифт „Док Мартенс“, като пъхнал всяка от обувките в ръкавите на габардиненото си палто. Сега Хидравликата седеше облегнат и както се хилеше, подметна:
— Да, вие сте като котките. Ближете си раните.
27
Malamin, berhamin — Мое обиталище, лъв мой. — Б.а.