Чест

Това беше последното писмо, което получих от нея. Чела съм го толкова много пъти, че по краищата хартията вече е леко опърпана и цялата е на отпечатъци от пръсти — моите върху нейните, като сюжетни линии, които се преплитат и разделят.

След време, когато успях да замина за Турция, селяните ми разказаха подробно какво се е случило. Увериха ме, че мама не се е мъчила, ни най-малко. Вирус. В началото около врата и ръцете се появява кожен обрив, розови петна, нищо тревожно. Не след дълго болния го втриса и той започва да се поти и ако на този етап не се вземат мерки, вдига висока температура и изпада в нещо като кома, поразяваща белите дробове толкова бързо, че много от заболелите не се събуждат. Вирусът се появил през пролетта на 1992 година, бил предаден от животни на хората и за един месец погубил шестима души, а после изчезнал. Пембе сигурно се била заразила, когато отишла за провизии в родното си село — Дом на четирите вятъра, и една жена, пожелала да й покаже изтъканите от нея на младини килими, й поднесла чаша чай. Шестгодишният син на жената носел вируса, макар че по онова време не го знаел никой. Детето оздравяло, майка ми — не.