Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
— Е, кажи й, че е късметлийка. Моят син ме нарича Системата. Смята ме за тъпа еснафка! — Тя въздъхна. — Как мисли прав ли е?
— О, не — рече озадачен Юнус. Спомни си как преди известно време е обещал на Тобико да не допуска никога системата да се доближи до него. Но въпреки това не си плю на петите. — Мисля, че вие, госпожо Пауъл, сте красива жена. Просто трябва да се видите на слънчева светлина.
Известно време жената мълча потресена, после прихна. Смехът бе пресипнал и гърлен, но когато тя вдигна отново очи, в тях имаше ново пламъче.
— Това е най-милото нещо, което съм чувала напоследък.
— Радвам се, госпожо.
Когато се върна във всекидневната, Юнус завари Тобико да седи при прозореца и да гледа една птица в градината — на следобедното слънце перата й проблясваха във всички цветове на дъгата. Беше приготвила две чаши горещ шоколад. Докато отпиваха от тях, Юнус се престраши да каже:
— Мога ли да те питам нещо?
— Разбира се, зайче.
— За тайните — допълни той притеснен. — Сестра ми твърди, че е по-хубаво да не ги споделяш с никого. Дори с тръстиката.
Тобико го погледна заинтригувана.
— За какво говориш, бебчо?
— Сигурно търся начин да те питам… Ако обичаш някого и този някой има тайна, която никой не знае и която си е притеснителна… а ти си я научил. Как мислиш, трябва ли да му казваш?
— О, сложен въпрос. Според мен е за предпочитане да си държиш езика зад зъбите.
Сдед тези думи Тобико положи глава върху рамото на момчето — внимателно, не с цялата си тежест. Юнус усети, че сърцето му бие като обезумяло. Искаше му се този миг да не свършва никога. Но след малко Капитана и другите се върнаха с кашон игли и модели за татуировки.
— И така. Започваме — подкани Иги Поп. — Виж какво, сигурно ще те заболи малко. Ще се справиш ли?
Прехапал устна, Юнус кимна.
— И каква татуировка искаш? Някаква дума? Или символ?
— Може ли да ми направиш кит? — попита момчето. — Като онзи, дето е глътнал пророка?
Когато беше готова, татуировката приличаше по-скоро на голяма кафява пъстърва — рибата, в която в един друг живот, в един отдавна отминал свят баба Назе бе искала да се превърне.
Глава на семейство
Лондон, септември 1978
Четвъртият път, когато Искендер се срещна с Оратора, беше различен от предишните. Мъжът бе пожелал да се видят насаме, и то не в „Аладинс Кейв“. Разбраха се да се срещнат в парка Виктория.
Искендер влезе през „Куинс“ и тръгна решително към фонтана Виктория. Забави крачка, след като видя Оратора — стоеше с гръб към един див кестен, с торба на рамо, с ръце в джобовете, със замислено лице, но иначе непроницаем. От вида му бе трудно да се определи дали чака отдавна, или е дошъл току-що. Днес беше с очила с тънки рамки, от които лицето му изцеждаше още по-квадратно. Носеше остри кафяви обувки, широко избеляло яке и дънки, каквито, помисли си Искендер, може да купи само една майка за сина си.
— Ей! — каза той и вдигна ръка за поздрав.
Оратора се усмихна едва-едва.
— Ела да се поразходим.
Макар че не му се разхождаше, Искендер се съгласи:
— Разбира се.
Беше ясно и слънчево. Близкото езеро беше ведро, приличаше на нефритен килим с лека мъглица, стелеща се над отсрещния бряг. Имаше родители и деца, които хвърляха хляб на патиците. Имаше и хора, излезли да потичат за здраве. На тревата бяха седнали мъж и жена, явно погълнати от мъчителна страст. Искендер забеляза, че Оратора извръща поглед и на челото му се появява едва забележима бръчка. Накрая се умориха да вървят и намериха свободна пейка, където можеха да седнат и да поговорят на спокойствие.
— Правиш впечатление на човек със здрави приятелства — каза Оратора.
— Да, приятелите ми са страхотни — съгласи се оживен Искендер.
— Ти ли си водачът им?
Той се поколеба. Никога не се описваше така.
— Не се притеснявай — рече Оратора, разчел мислите му. — Хубаво е, че ръководиш нещата, но не го показваш с поведението си. Благородно е.
— Благодаря — отвърна Искендер.
Никой дотогава не го беше наричал „благороден“ и той неволно изпита гордост.
— Приятелите ти са свестни момчета, но още са си хлапаци, наистина. Предстои им да извървят дълъг път. Ти си различен. Много по-зрял. Как се е получило така?
— Татко не е с нас — чу се да казва Искендер. — Наложи се да порасна скоростно, нали разбираш.