Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
— Защото от него жените погрозняват. Вече дори не си бръснат краката. Отврат — отговори Сони.
Момчетата едвам се сдържаха да не прихнат, а Есма завъртя очи. Единствен Искендер гледаше Оратора. Погледите им се срещнаха с взаимно разбиране, със споделеното чувство, че двамата стоят над хлапашките реакции.
— Бих казал, че нашият приятел тук е прав, защото от феминизма жените наистина изглеждат неестествено — продължи Оратора. — Но това е последица, а не причина. Докато аз питам защо той е неуместен за хора като нас.
— Защото това е техен проблем — отвърна Искендер. — Проблем на западняците.
Аладин, който идваше към тях с поднос с чай, чу последните думи и веждите му се вдигнаха подозрително. За миг на Искендер му се стори, че той знае за Оратора и не го харесва. Типове като този, сеят сред общността семената на злото. Какво търси тук, с какво пълни главите на момчетата? Оратора сякаш също долови неприязънта на Аладин, защото млъкна и не каза и дума повече, докато напитките не бяха поднесени и те не останаха отново сами.
— Именно. Феминизмът е техният отговор на техните проблеми — продължи той с блеснала в очите му признателност. — Но това решение не върши работа. Можеш ли да изпразниш с гъба цяло езеро? Ето колко полезен е феминизмът. Западняците нямат семейни ценности и не уважават жените, затова тълпата активисти, които крещят по улиците, няма да промени нищо.
Есма изсумтя. Искендер я погледна студено и заканително с крайчеца на окото.
— Извинявай — изрече тя само с устни.
— Дръж се прилично — отвърна брат и по същия начин.
Дори да забеляза разменените реплики, Оратора не го показа с нищо.
— На Запад хората са объркани. Бъркат щастието със свободата и свободата с безразборния полов живот. Докато ние уважаваме майките, сестрите, жените си. Не ги принуждаваме да се обличат като кукли Барби. Това е цяла индустрия. Козметика, мода, дизайнери на обувки. Чували ли сте някога за анорексията?
Момчетата поклатиха глави.
— Това е, когато тялото се е превърнало в натрапчива идея. Жените, които страдат от нея, непрекъснато са на диета. И да хапнат нещо, го повръщат насила. Всяка година десетки жени в Европа и Щатите постъпват в болници заради тази болест. Някои умират. Сърцето им не издържа. Но пак си мислят, че са дебели. Не забравяйте, братя, че през това време в Азия, Африка и Близкия изток има новородени, които умират от глад. Не могат да намерят и коричка хляб, която да гризат. Никога през живота си не са виждали бонбон. Докато жените на Запад повръщат шоколадови торти с коняк в лъскавите ресторанти, хората от Третия свят гладуват. Не е просто съвпадение, че двата най-развити промишлени отрасъла на Запад са машината на войната и машината на красотата. С военната машина те нападат, вкарват в затвора, изтезават и убиват. Но разкрасителната машина е не по-малко зло. Всички тези лъскави рокли, модни журнали, безполови мъже и жени мъжкарани. Границите са размити. Разкрасителната машина владее умовете ви.
Всички около масата изтръпнаха. Есма едвам се сдържа да не ахне и започна да разглежда ноктите си. Прииска й се Искендер да разреди напрежението. Да потупа мъжа по гърба, да му каже да се успокои, да накара всички да се засмеят. Стига да поискаше, го умееше. Носеше го в себе си. Дързостта, лекотата. Въпреки това, когато вдигна глава, Есма не видя върху лицето на брат си нищо от онова, на което се беше надявала.
— Може ли да поръчаме още чай, Алекс — каза тя. — От толкова приказки ожаднях.
Оратора си погледна часовника.
— Време е да тръгвам. Радвам се, че се запознахме. — Докато се изправяше, се извърна към Искендер. — Защо те нарича Алекс?
— Не й обръщай внимание. Това е сестра ми… Всички ме наричат така. Нали разбираш, съкратено от…
— Алекс не е съкратено от Искендер — прекъсна го Оратора. — Помисли още върху това, братко. Нима ще бъдем принудени да сменяме имената си, само и само британците да ги произнасят по-лесно? От какво друго сме готови да се откажем? Трябва да е обратното. Трябва да караш всички да научат цялото ти име и да го произнасят с уважение.
След тези думи той си тръгна, оставяйки след себе си тягостно мълчание.
Изнервен, Искендер скочи на крака.
— Ще изпратя Есма до нас и ще се върна.
— Хей, още не искам да си ходя.
Но той вече бе отишъл при вратата.
— Хайде, хайде. По-бързо!