Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
Юнус слушаше брътвежа им, доволен, че отново са в живота му, и странно успокоен от особнячествата им. Богарт забеляза колко е щастлив и отбеляза:
— И хлапето е като котка.
— А ти си топлата му малка кошница — каза Капитана на Тобико и й намигна.
Тя се засмя, но малко, за да не обиди Юнус. За да смени тезата, се извърна към Богарт и попита:
— Какво свиреше?
— О, една песен, която написах. Мислех си, че нападението срещу скуота е нашата Кървава неделя. Нещо от този род. За това съчиних песен. Казва се Кървавият вторник.
Не му трябваше повече подканяне, Богарт запя. Мелодията беше ужасна, фалшива и повтаряща се, но още по-ужасен беше текстът:
Иги Поп, който се беше издокарал в бродирано елече и кафеникавожълта тениска, толкова къса, че едвам покриваше зърната на гърдите му, запуши ушите си с пръсти.
— О, няма ли да си затвориш гадния плювалник!
— Моля? — възкликна Богарт, след като спря насред песента.
— Пълен боклук, мой човек — отвърна Иги Поп.
— Дори не беше във вторник — намеси се и Тобико. — Нападнаха ни в сряда.
Богарт се свъси.
— И кой го твърди?
Юнус слушаше полуразвеселен, полупритеснен — знаеше колко лесно могат да се прехвърлят от детинската веселба към откровена война, когато са надрусани, да започнат да блъскат вратите, да крещят и да се псуват един друг и самите себе си.
— Много ви разбира главата! Тъпанари — изсумтя Богарт. Известно време мълча и гледа нацупен Тобико. — Ти не помниш даже какво си яла на закуска.
— Хайде да питаме Юнус — предложи тя. — Той не е на ничия страна.
— Дрън-дрън, не бил на ничия страна — възрази Капитана. — Толкова е лапнал по теб, че ако му кажеш, че снегът е черен ще се съгласи.
Юнус се изчерви чак до ушите, но се направи на разсеян, знаеше, че трябва да каже нещо, което да е достатъчно интересно, за да отклони вниманието им. Затова оповести.
— Искам татуировка.
Богарт прихна.
— Охо! Хлапето е много яко.
— Ще ти направим — обеща Иги Поп. — Няма проблем. Аз съм най-добрият татуист в целия град.
— Пиленце, а майка ти няма ли да се сърди? — попита нежно Тобико.
Юнус вече беше помислил за това.
— Ами ще се разсърди, ако я види. Но ако я сложите някъде на гърба ми, няма да разбере.
— Умно си е хлапето — одобри Хидравликата.
— Ще ида да донеса нещата — каза Иги Поп, като потърка длани.
— А на мен ми се пишка — пошушна Юнус.
Горе от двете страни на коридора имаше две врати. След кратко колебание той отвори вратата вляво. Изненадан, видя жена, която седеше в алена нощница на леглото, дъвчеше крекери „Риц“ и гледаше новия епизод на „Шоу на Южния бряг“. Косата й приличаше на кукувиче гнездо и жената явно плачеше, защото по бузите й имаше размазан грим. Изглеждаше малко луда.
— Извинете, госпожо.
Юнус тъкмо понечи да затвори вратата, когато жената прошепна, без да сваля очи от екрана:
— Вербуват ли те?
Момчето спря като заковано, не беше сигурно, че думите са бали предназначени за него.
— Моля?
— Вербуват ли те? — повтори госпожа Пауъл. — Ще ставаш ли най-малкият закононарушител в Англия?
— Не — отговори разтревожен Юнус.
— Браво на теб — похвали го жената, като продължи да говори на телевизора. — Цял живот съм работила с деца, а не мога да помогна на собствения си син.
Юнус се взря в жената по-внимателно и позна учителката, която бе идвала да говори с родителите му за образованието на сестра му. Видя и колко си приличат тя и Капитана: широко чело, дълъг нос със заоблен връх, леко изпъкнали очи, сиви като кремък.
— Когато беше на твоите години, синът ми беше много миличък — продължи тя. — Децата са прекрасни, докато са бебета, но после прохождат, започват да трошат всичко, а щом пораснат, те мразят!
Госпожа Пауъл се обърна към Юнус, погледът й беше като прожектор. Под очите й имаше тъмни торбички. Жената изглеждаше уморена, трябваше да се наспи хубаво.
— Как наричаш майка си, миличък?
— Ами… ами наричам я „мамо“ — отговори Юнус.