Чест

— Заето! — казах през ключалката.

Пак почукване, плахо, но упорито. Подразнена, отворих вратата. Отпред стоеше Юнус в питърпановската си пижама.

— О, майко мила. Какво си си направила? — възкликна той.

Чак сега се сетих за брадичката върху лицето ми. Тъй като най-добрата отбрана е доброто нападение, отвърнах:

— Какво правиш тук по това време?

— Пишка ми се.

Преминах на турски, когато забелязах чаршафа, който стискаше под мишница.

— Сигурен ли си, че ти се пишка? Май вече си се погрижил за това.

Брат ми бързо извърна очи. Настана кратко мълчание — и двамата чакахме другият да каже нещо, каквото и да било.

— Добре де — склоних аз. — Нали ще почакаш мъничко?

Затворих вратата, включих осветлението, изгасих свещта и още веднъж си огледах лицето в огледалото. После надзърнах в коридора.

— Знаеш ли какво? Защо не оставиш чаршафа тук? Аз ще се погрижа.

След миг колебание Юнус ми се усмихна свенливо и ми подаде засрамен чаршафа. Напълних мивката със сапунена вода и го накиснах. Очаквах Юнус да се прибере в стаята си, той обаче предпочете да почака — надзърташе през открехнатата врата.

— Готово ли е?

— Още малко. Нали знаеш, не е лесно в мивката — казах вяло. — Защо още се подмокряш в леглото?

Юнус мълчеше.

— О, не се притеснявай. Няма да кажа на никого.

За моя изненада не пролича да му е олекнало. Точно обратното, лицето му посърна, устната му затрепери. Пристъпих към него и се усмихнах на големите му невинни очи и на щръкналите уши — момчето, което винаги бях обичала.

— Извинявай, мъниче. Не исках да те обидя.

— Не съм се обидил. Просто напоследък ми се събра много.

— Какво например?

— Не мога да ти кажа — отвърна той. — Тайна е.

— Тайните са сложно нещо. Искаш да се отървеш от тях, но кажеш ли някоя тайна, веднага се разчува. Както с цар Мидас, нали?

— Кой е този цар Мидас?

Така му разказах за царя с уши, толкова дълги, че се налагало да ги крие под шапка. Бръснарят му, единственият човек, посетен в това, бил обещал да не казва на никого. Но толкова му се искало да го сподели, че се доверил на една тръстика, най-безобидното нещо, за което се сетил. После някой направил от тръстиката свирка, засвирил с нея и тайната отлетяла във въздуха. За броени дни всички разбрали, че царят е с магарешки уши.

— Значи да не казвам на никого, така ли? — попита Юнус.

— Ами ако е важно, ти препоръчвам да не го разгласяваш. Не можеш да имаш вяра на никого. Дори на една тръстика.

Почти очаквах Юнус да се засмее, но той не го направи. Само ме погледна скръбно, после се обърна и изчезна по коридора.

— Лека нощ, джанъм24 — прошепнах, макар да знаех, че не може да ме чуе.