Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Защо ще си правиш труда? Знаем, че е тръгнала или за имението на Ейвъри, или за Рейвънсбърг. Това са единствените места, където може да я изпрати.
— Защото дядо иска да знае.
Джими сви рамене.
— Ами добре. Само че ще изтървеш най-веселото от празника.
— Няма да ми е за пръв път да изтърва нещо весело заради дядо — отвърна Даш. — Ако татко попита за мен, измисли някакво извинение. Ако момичето тръгне за Рейвънсбърг, няма да мога да се върна до седмица.
Джими кимна и се шмугна в тълпата. По-малкият му брат се обърна и мина през портата, без да изпуска от очи колата със сеното.
На другия ден призори се сблъскаха в битка две флотилии — предните кораби започнаха да си разменят удари още в предутринния сумрак. Бяха се видели още когато нощната тъма бе почнала да изсветлява. Сега, докато слънцето все още се спотайваше зад далечните планини, но все пак огряваше утрото, битката беше почти решена.
Николас изруга и викна:
— Заповядайте на хората на Белфор да се изтеглят по вятъра! Опитват се да ни задържат край брега!
Сигнализаторът високо горе извика:
— Слушам, адмирале! — И заразмахва сигналните флагове. Скоро извика отново: — Заповедите приети, адмирале!
Битката вървеше зле. Ако загубеше още кораби, на Николас щеше да му се наложи да се оттегли и макар да не се съмняваше, че ще може да се откъсне от противника си, поражението носеше кисел привкус в устата му. От всички синове на Арута Николас най-много приличаше на него, станеше ли дума за постигане на поставена задача, а той се беше наканил да разбие флотата на Изумрудената кралица. Тя познаваше Далечния бряг достатъчно добре, за да съобрази, че рискът за нейния флот ще дойде покрай брега откъм Тулан. Единствената надежда на Николас за някакво предимство за Кралството бе възможността планът на Джеймс да е подействал и флотилиите от Кеш и Квег да удрят по флотата й.
Дразнеше го, че се сблъсква само с бойни кораби, без дори да може да зърне войсковия конвой, и единствената утеха, която можеше да си позволи, бе мисълта, че ако квеганците или кешийците прихванат тази флота, то охраната й ще е много по-слаба.
— Заповед за цялата флота! — извика Николас. — Отстъпваме!
Към върха на най-високата мачта бързо се заиздига червен флаг, наблюдателят трескаво размахваше сигналните флагчета. Два кораба се бяха счепкали в абордажни схватки и не можеха да се оттеглят.
Николас прецени възможностите и нареди да ги оставят да се спасяват сами. Всеки от корабите му беше снаряжен с по дузина бъчви с огнено масло и ако бъдеха превзети, на капитаните бе заповядано да ги подпалят с надеждата, че ще отнесат със себе си всеки вражески кораб наблизо, както и че няма да позволят на врага да ги превземе.
Флотата от Далечния бряг включваше най-добрите моряци на света и корабите им бяха най-повратливите. Скоро след като заповедта му се предаде, корабите като добре обучена формация обърнаха платна и поеха в колона, отдалечавайки се от по-бавните кораби на Новиндус. Няколко от бойните галери успяха за кратко да догонят и да се изравнят с кралските кораби, но след като робите в трюмовете се изтощиха, не можеха да се мерят по скорост с тях.
След като се увери, че флотата му се изтегля успешно, Николас каза:
— Капитан Рийвис, каква е равносметката?
Първият му помощник, синът на барона на Карс и моряк през целия си живот, беше официално капитан на „Кралски дракон“, макар да знаеше, че няма да се стигне до неговите заповеди, докато адмиралът е на борда.
— Седем вражески потънаха, три горят, други пет са сериозно повредени. — Двамата носеха бойната униформа на Кралството: флотскосини куртки и бели панталони, въведени наскоро по заповед на Патрик — но дори принцът на Крондор не можа да накара Николас да носи от новите шапки с единия връх над челото и другия на тила, каквито носеха в Източния флот. Вместо нея той предпочиташе черна мека шапка с широка периферия, с много избеляло червено перо, спомен от първото му пътешествие като момче с легендарния Амос Траск. Никой мъж от флотата не си правеше шеги с тази шапка.
— А нашите щети?
— Загубихме шест, а други пет кретат към брега на Карс.
Николас изруга. Поне шейсет и пет кораба бяха поели на север срещу неговите шейсет, а всичко това не се оказа много повече от учебен сблъсък. Погледна нагоре към утринното слънце.
— Заповеди, капитан Рийвис.
— Да, милорд?
— Сигнализирайте на флотата да поеме на запад. Нека помислят, че бягаме към Островите на залеза. — Той стисна парапета на мостика. — По залез-слънце обръщаме на юг. Утре преди изгрев ще обърнем на изток и ще ги ударим, докато още са срещу изгряващото слънце, а ние сме на тъмно.