Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Ерик се изчерви.
— Ами… Ще се женя за Кити.
Гамина се усмихна пак.
— Значи я обичаш?
— Да.
Старата жена леко го потупа по ръката.
— Ами ожени се тогава, младежо. Не знам доколко е безсмислено да пожелаваш на някого щастие в дните, които ни чакат, но грабни каквото можеш. — Хвърли поглед към съпруга си, обкръжен от разни благородници, и добави: — Наслади се на младостта си и ако всичко свърши добре, цени я като съкровище. Знам колко трудно е това за човек, който служи на краля. И знам дори какво е да си омъжена за човек, който служи на краля.
И без да каже нищо повече, се обърна и тръгна към мъжа си.
Ру погледна Ерик, кимна му да излязат и в коридора му прошепна:
— Мислиш ли, че знае?
— Знае.
— Но няма да каже нищо?
Ерик сви рамене.
— Не смятам, че ще излъже съпруга си, във всеки случай не заради теб или мен, но мисля, че няма да сподели нищо с него по своя воля. — Помисли малко и добави: — Има нещо много тъжно в нея.
Ру сви рамене.
— Може би, — погледна към залата. — Я да ида да видя какви ги е забъркал Дънкан.
— Правилно — каза Ерик със сарказъм. Много добре знаеше, че Ру иска да иде при Силвия — не му беше домъчняло за Дънкан. — Аз пък трябва да свърша някои неща, преди да мога да се видя с Кити. Още веднъж ти благодаря. Ще й кажа утре да отиде в имението ти.
— Ще я облека като селска мома, когато тръгнем на изток след месец.
— Но това е ужасно много време.
— Тръгна ли по-рано, херцогът ще намери някакъв повод да ме арестува. — Стисна Ерик за рамото и тръгна към залата.
Ерик се върна в квартирата си, за да смени черната си куртка с пурпурния орел и да си облече по-проста униформа. Влезе в малката си стаичка и свали куртката. Докато я сгъваше, погледна червената птица, пришита на гърдите.
Какво ли правеше сега Калис?
Калис посочи.
— Ето там!
Антъни затвори очи, промърмори няколко тихи думи и въздухът пред двамата затрептя. Сякаш се огъна, сви се и изведнъж пред тях се появи една леща, на която съвсем ясно можеше да се види как флотата на Изумрудената кралица минава през Тъмните проливи.
Старият магьосник си пое дъх.
— Това навярно е най-полезното нещо, на което съм се научил. Огъва въздуха в сферична леща, за да увеличи светлината. Много е пасивно и едва ли ще ни забележат от това разстояние, освен ако пантатийците не са станали изключително подозрителни.
Стояха на един връх и гледаха към Протоците — най-южният връх на Сивите кули.
— Седни — каза Калис. — Без дъх си останал.
— От усилието е — каза Антъни и седна. — И от възрастта. — Погледна утринното слънце. — И защото трябваше в такъв ранен час да се катеря по планините. Пренасянето ни тук се оказа по-тежко, отколкото мислех.
Антъни беше слаб, над петдесетте, косата му бе станала от бледожълта сиво-бяла, макар че кожата му все още не беше много набръчкана. Той издиша тежко и вдиша още по-тежко.
— Навремето можех да се изкатеря тук като коза.
Калис се усмихна на стария си приятел.
— Май преувеличаваш. Южният проход е с цели три хиляди стъпки по-ниско от този връх. Съмнявам се, че си се качвал на него.
— Е, значи лъжа. — Зетят на херцога на Крудий се отпусна на скалите. — Твърде уморен съм, за да гледам. Какво виждаш ти?
— Авангардът е минал Проливите и се развръща в атакуваща формация. Как да го обърна това нещо?
Вятърът беше вледеняващ, защото бяха цели осем хиляди стъпки над морското равнище.
— Аз трябва да го обърна — каза Антъни. — Накъде?
— Първо надясно. Искам да видя какво е ядрото на флотата й.
Антъни вдигна ръка и бавно извъртя дланта си. Лещата се отмести в същата дъга.
Двамата се бяха сприятелили при първото пътуване на Калис до Новиндус. Антъни беше станал дворцов магьосник на херцог Мартин и се беше влюбил в дъщерята на Мартин Маргарет. Беше тръгнал с Николас, Калис и останалите, за да върнат отвлечената Маргарет и други заложници, и бяха обиколили по море половината свят.
— Казвал ли съм ти, че всеки път когато се появиш, нещата като че ли тръгват много лошо за мен? — попита Антъни.
— Съвпадение — каза с усмивка Калис. — Почти съм сигурен. — Погледна лещата и каза: — Задръж за малко така. По дяволите!
— Какво има? — попита Антъни.
— Много предпазливи стават.
— В смисъл?
— Изпратили са кораби по-близо към брега, отколкото мислеше Ники.