Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона

Епилог

Пъг ги гледаше.

Учениците му и Миранда, Накор и Гатис оглеждаха с любопитство пещерата. Две факли разпръскваха мрака.

Пъг каза:

— Тази нощ се събрахме, за да утвърдим клетвата, която всеки от вас положи пред мен насаме. С годините при нас ще дойдат други, някои ще ни оставят, но тази група ще продължи да съществува. И никой извън нея не бива да узнае, че съществуваме. Трябва да се таим в сенките, скрити от погледите на онези, що живеят в света на светлината.

Изгледа ги един по един и продължи:

— Всеки от вас ще действа в името на хора, който никога няма да знаят, че съществувате, които може дори да се боят от вас или да се опълчват срещу вас, ако ви знаят, поради невежество или защото са подведени. И помнете, че смъртта ще е наградата за мнозина от вас, които изберат този път.

Посочи входа на пещерата.

— Там отвън има хора, поели по път, водещ към мрака. Някои са съюзници, други не знаят един за друг; някои са в неведение кому всъщност служат, а други с готовност прегръщат злото, срещу което се опълчваме. Те също ще се стремят да ви унищожат… Някои от вас ще ни напуснат, за да търсят нашите врагове. Други ще търсят нови ученици, за да ги пратят тук за обучение. Други ще останат тук, да преподават и организират. Училището при Вила Беата ще си продължи както досега, и онези, които ни намерят, без ние да ги търсим, както стана с много от вас, ще бъдат тук както и преди. Отново повтарям: никой извън тази група не бива да знае, че съществуваме. Ще бродим в сънища и в кошмари, ще водим война, каквато малцина отвън могат да си представят. Ние сме братя и сестри в този дълг и сме длъжни да се подчиним на нуждите на този конклав. Никой от нас не може да стои над тази нужда. Ако нашият живот бъде цената, да бъде.