Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Имат ли имена тези сили?
— Много — каза Калин. — Говоря за боговете.
— Война на боговете? — попита Калис.
— Това е единственото обяснение, съвпадащо с онова, което знаем и което въпреки всичко може да звучи смислено. — Все още младият на външност елф продължи умислено: — С Томас много пъти сме си говорили за неговите спомени. Той ме смята за един от своите най-стари приятели, още от времето на първото ни гостуване в Крудий. Много от онова, което Томас помни, е оцветено от начина, по който Ашен-Шугар е виждал вселената и своето място в нея. Част от това е смекчено от магията, използвана от Макрос, за да свърже ума му с неговия, но Томас все пак трябва да преосмисли всичко, което приема за истина.
— Войните на хаоса?
Калис кимна.
— Можем да говорим за това надълго и широко цяла нощ, след като вечеряме с майка.
Калис се надигна и каза:
— Наистина й дължа повече от времето си.
— Доста години минаха, откакто не си бил тук — каза Калин без никакъв укор, но с нескрито съжаление. — Лесно е да се помисли, че имаме векове пред себе си, предвид дълголетието на нашия народ… ала и двамата знаем колко крехко нещо е животът.
— Вярно — съгласи се Калис. — Обещавам, че ако издържим, ще се върна за дълго гостуване.
— А защо да не останеш?
Калис сви рамене и двамата тръгнаха към двора на кралицата на елфите. Докато минаваха през многобройните малки полянки, много елфи, които все още не бяха видели по-малкия син на кралицата, го поздравяваха. Калис се усмихваше и отвръщаше на всеки поздрав, но когато отново останаха сами, каза:
— Не знам дали мястото ми е тук. Моят живот не е нито на човек, нито на елф, нито на валхеру.
— Магическо наследство — отвърна Калин. — Трябва сам да се определиш, защото никой друг няма да го направи вместо теб. — Замисли се за миг и добави: — Също както трябваше да го направи баща ти. Докато знакът на валхеру съществува, той така и няма да се освободи от някои подозрения.
— Разбирам — каза Калис.
Навлязоха в друга поляна, която кънтеше от гласовете на играещи деца. Половин дузина елфски хлапета тичаха след една топка.
— Футбол? В Елвандар? — попита удивен Калис.
Калин се засмя.
— Виждаш ли ония двамата ей там? — Посочи две момчета близначета — деца, които Калис не беше виждал досега.
— Да?
— Те научиха останалите. Презморски са. Миранда ги доведе с майка им тук. Баща им е на Островите на блажените.
— Много ли презморци са дошли при нас?
— Недостатъчно — каза Калин. Топката полетя към тях и Калис ловко я подхвана с левия си крак, засмя се, ритна я във въздуха, удари я няколко пъти с глава, после я върна на едно от децата, което я пое на коляно и я подритна няколко пъти, докато другите деца викаха одобрително.
— Спомних си как играехме в шестък в Крудий с Маркъс, когато гостувах на баба и дядо — каза Калис.
Близнакът, който пое топката на коляното си, я ритна към брат си, който я подаде на трето дете, после изгледа подозрително Калис.
— Много сериозни сте вие двамата — каза му той.
Момчетата не му отговориха.
— Още се борят с родния си език — поясни Калин.
Калис кимна и каза на езика, който се говореше в Речните земи на Новиндус:
— Добре играете.
Лицата на двете момчета моментално грейнаха.
— Ще ни научиш ли да я задържаме с глава? — попита едното.
Калис клекна и го погледна в очите. После каза:
— Утре рано трябва да си тръгна, но някой ден ще се върна и ще ви науча.
— Обещаваш ли? — попита вторият близнак.
— Обещавам.
Момчетата изтичаха да си продължат играта, а Калис се обърна към брат си.
— Попитаха дали им казвам истината.
— Израснали са сред хора. Много трудно се оказа за оцелелите. Съпротивляват се на всичко, което за нас е естествено. Трудно е да научат нравите ни.
— Това мога да разбера — каза сухо Калис.
— Сам ще решиш тази борба — рече Калин и го подкани да продължат към двора на кралицата. — Някой ден.
Калис кимна и добави наум:
„Ако доживея.“
Горящите кораби се появиха призори. Флотата на Николас бе изгубила от погледа си северната ескадра на Изумрудената кралица след залез-слънце предната вечер и бе обърнала на юг, а после на изток и към Тъмните проливи.
Гледаха димящите корпуси, изгорени до ватерлинията — както на кралицата, така и кешийски. Наблюдателите донесоха за пожари още по на запад.
Щом слънцето изгря, Николас видя огромната армада, която все още чакаше да премине Проливите. Не можа да прецени колко вече са извършили трудния преход; навярно най-много една трета.