Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Ще се позабавляваме — отговори Николас и викна: — Как е арсеналът ни?
— Още четиридесет заряда, адмирале.
Николас извика на наблюдателя.
— На какво разстояние са галерите?
— По-малко от миля, адмирале.
— Рийвис, кой е северно от нас?
— Ескадрата на Шарпи, ескадрата на Уелс, каквото остана от групата на Търнър и една трета от най-бързите малки кораби.
— Шарпи и Уелс да поемат на север. Искам да жилят и да бавят, но без близък бой!
Наблюдателят започна да сигнализира.
— След това да се подпалят галерите!
Николас знаеше, че изпраща няколко от малките корабчета на дъното. Нападателната им мощ беше ограничена, но ако две или три успееха да приближат достатъчно, можеха да подпалят галерите.
— Разбрано, сър! — извика наблюдателят.
Касапницата продължи през цялата сутрин. Час преди обед докладваха, че концентрацията на вражески бойни кораби е твърде голяма. Северната част на флотата на кралицата беше оставила на мира ескадрите на Уелс и Шарпи, след като стана ясно, че няма да влязат в близък бой, и сега се носеше към центъра на битката. Малките кораби бяха подпалили една от огромните бойни галери и бяха обкръжили другата. Гъстотата на огъня с лъкове от галерите беше невероятна, същински дъжд от стрели, а разполагаха и с балисти. Отделенията им зареждаха и стреляха с хладна точност и всеки път улучваха.
Николас огледа за последен път щетите, които беше нанесъл, и каза:
— Капитан Рийвис, време е да бягаме!
Огромната бойна галера яростно гребеше към тях.
— Натикайте един заряд в гърлото на тази галера! — викна Николас.
— Слушам, сър.
Балистата стреля и пълната с адски огън греда изфуча и удари предницата на приближаващата галера. Избухна огън, но загинаха само мъжете на палубата. Барабанът в трюма продължаваше да отмерва ритъма и робите гребци неумолимо тласкаха галерата към „Кралски дракон“.
Николас разбра, че едва ли ще могат да избягат.
— Наблюдател!
— Да, сър?
— Имат ли таран?
— С железен обков, сър.
— Е, Рийвис — каза Николас. — Освен ако вятърът изведнъж не изпъне платната ни, май скоро ще пратя кораба ти на дъното.
— Винаги има риск, сър — безстрастно отговори капитанът.
Мъжете стояха и гледаха как огромният боен кораб се носи към тях с обгърнат от пламъци нос. Рийвис погледна нагоре и извика:
— Скъсете топгалантите, Брукс.
Първият му помощник предаде заповедта и мъжете по мачтите бързо задърпаха въжетата.
„Кралски дракон“ се наклони и зави на ляв борд, докато галерата цепеше право към него. Николас вече усещаше зноя на пламъците. Морските пехотинци започнаха да стрелят по палубата на врага.
Николас гледаше с няма възхита как вражеският кораб неумолимо се носи към неговия. Чуваше смътно тътена на барабана в трюма и знаеше, че скоро ще последва заповед за удар на таран.
— Мисля, че е време да се хванете за нещо по-здраво, капитан Рийвис — каза Николас.
— Слушам, сър.
И в този момент вятърът се оживи и „Кралски дракон“ се раздвижи, отначало леко, и се наклони още повече. Дали заради падащите стрели, или от заслепяващия го дим от пожара на носа на кораба му, но кормчията на галерата не успя да ги удари в средата — но все пак ги удари.
Чу се зловещо стържене и кормчията на „Кралски дракон“ изхвърча от руля. Скърцането продължи и пламъците от галерата подпалиха бизана на „Дракон“.
Моряците затичаха към ведрата с пясък, а мъжете по мачтите срязаха такелажа, та горящото платно да падне.
Сякаш тласнат от неведома сила, „Кралски дракон“ подскочи напред. Един моряк изтича до лежащия в несвяст кормчия и овладя руля.
— Е, Рийвис — каза Николас, — май провидението беше с нас за миг.
— Да, сър — каза с облекчение капитанът. Двата кораба вече се отделяха един от друг. — Надявам се вече да не се доближим толкова.
— Съгласен — отвърна Николас и изведнъж ахна и погледна надолу. От корема му стърчеше стрела и кръвта вече бликаше по белите му панталони. — Проклятие — изруга той и падна на палубата.
Ято стрели изплющя в такелажа над главите им.
— Пълен напред! — изрева капитан Рийвис.
По такелажите се понесоха мъже и кралската флота почна да се изтегля.
— Свалете адмирала долу! — извика Рийвис.
След малко Николас вече лежеше на койката, а корабният лекар почистваше раната. Капитан Рийвис влезе и попита:
— Как е той? Лекарят каза:
— Зле, сър. Боя се, че е най-лошото. Ако успеем да го запазим жив до Фрийпорт, някой жрец лечител може и да го спаси. Но жалките ми умения няма да стигнат.
Капитанът кимна и се върна на мостика при първия си помощник.
— Какво е положението, Брукс?