Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Това е лошо.
— Това означава, че Ники ще трябва да се сражава с бойни кораби и че дори да спечели, няма да нанесе големи щети на флотата.
— Лошо. — Антъни подуши въздуха. — Мирише ли ти на нещо?
— Не. Защо?
— Просто питам — каза Антъни и подуши отново.
— Извърти я малко назад. — Антъни го направи и щом Калис каза: „Задръж“, спря. — Корабът на кралицата е обкръжен от бойни кораби и… — Замълча за малко. — Не е ли странно?
— Какво?
— Виж.
Антъни се надигна с пъшкане и пристъпи да погледне над рамото на Калис.
— Богове и риби!
— Какво виждаш?
— Виждам демон, седнал на трон.
— На мен ми прилича на лейди Кловис.
— Е, ти не си магьосник — каза Антъни, извади торбичка с някакъв прах и го подкани: — На, смръкни от това.
Калис смръкна и се разкиха.
— Какво е това?
— Съжалявам, но една от съставките е пипер. Не си търкай очите.
Калис се помъчи да махне сълзите с мигане, след което погледна през лещата. За миг успя да зърне две фигури върху подиума в центъра на кораба — илюзията за Изумрудената кралица и демона.
— Това би могло да обясни какво се е случило на Пъг.
— Бих искал някой на мен да обясни какво се е случило на Пъг — каза Антъни. — Аз съм най-обикновен магьосник. Честно казано, не съм се трудил много усилено, откакто си получих титлата.
— Така става, когато се ожениш в благороднически род — отвърна Калис.
— Малко време ти остава за магия, когато трябва да се оправяш с имения.
— Дотук заместваш Пъг чудесно — сухо каза Калис. — Мислиш ли, че можеш да скочиш долу и да се справиш с онова същество?
Антъни затвори очи, каза някакво заклинание, после изсумтя и подуши. Направи кисела гримаса и каза:
— Не. И се съмнявам, че дори Пъг би могъл.
— Нима? Защо?
— Защото може да не съм толкова могъщ като Пъг или толкова умен като онези приятелчета в Звезден пристан, но единственото, в което съм добър, е надушването на магия.
— Надушване на магия?
— Не питай. Това са тайни на занаята.
— Все пак почна да казваш нещо.
— Говоря сериозно — обясни Антъни. — Мога да надуша вонята чак оттук, а сме на мили разстояние. Нещо голямо е обиколило над оня кораб и е възможно да е бил Пъг. Ако това, което помирисвам, е задържалото се от онова, значи е имало магически обмен на огромни сили. След като съществото все още е там, а Пъг не се вижда никакъв, можем да предположим само най-лошото.
— Натам май вървят нещата, нали? — въздъхна Калис.
— Дали да не си тръгваме? Взе да ми става студено.
— След малко. Върни това нещо малко наляво — искам да погледна на югозапад.
— То е като стъкло; можеш да видиш само дотам, докъдето би могъл да видиш със собствените си очи, ако те можеха да виждат толкова далеко. За това, което ми искаш, ще ти трябва кристал, а забравих да взема. Освен това, ако имах кристал, а аз нямам, на първия, който го насочи към онова същество, най-вероятно ще му изгорят очите.
— Добре де, тогава нататък… — посочи Калис. — Докъдето можеш.
— Аха! — доволно каза Калис след малко.
— Какво? — попита магьосникът.
— Кралицата праща бойна ескадра към северния бряг на Тулан. Но много слабо пази южния си фланг.
— Защото има много пусти острови. А освен това там са и планините на тролите. Съмнявам се, че се страхува от флот на тролите — те не са се появявали откакто свят се помни.
— Така е. Но кешийският Елариал е само на една седмица плаване от далечния кешийски бряг, а Ла Мут е само на два дни път към западната част на авангарда й. И тези пусти острови са най-подходящото място за убежище на пирати.
Антъни помълча малко, после каза:
— Джеймс?
— Определено. Той от месеци пръска слухове, че насам идва флотата на съкровищница от приказна страна.
— Много хитро копеле, нали?
— Мисля, че виждам платна — каза Калис и протегна ръка на югоизток. — Извърти лещата натам.
— Всеки път, когато го направя, ме заболява главата.
— Моля те — повтори Калис.
— Добре. — Антъни го направи и Калис каза:
— Идва щурмова флота от Дърбин и Ла Мут! Поне сто бойни кораба! — Засмя се. — Това сигурно са всички кешийски пирати между Елариал и Дърбин.
— И някои от тях, изглежда, са ядосани, като са разбрали, че са им дошли на гости съседи.
— Капитаните на Дърбин не са точно това, което можеш да наречеш добре дошли гости в Ла Мут. Премести лещата ей натам, моля те.
Лещата се полюшна във въздуха и се обърна леко на северозапад.
— Аха, квеганците!
— На какво разстояние?
— Два дни може би, ако преценявам точно увеличението. Антъни махна с ръка и лещата изчезна.