Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Довиждане, Калис — каза Маркъс. — Много рядко ни гостуваш.
Маргарет и Абигейл го целунаха по бузата, а Антъни му стисна ръката.
Маркъс нареди на един скуайър да придружи Калис до конюшнята и да му даде който кон му хареса. После херцогът на Крудий и семейството му побързаха да излязат на главния вход, за да дадат началото на поредния годишен празник на Банапис.
По залез-слънце фермерите и гражданите, които живееха извън стените на града, започнаха да се точат през портата. Стражите стояха лениво и наблюдаваха човешкия поток с небрежна строгост. Ерик притискаше Кити в прегръдката си, дълбоко в сенките на близката уличка.
— Обичам те — прошепна Кити на гърдите му.
— И аз те обичам — отвърна Ерик.
— Ще се върнеш ли при мен?
— Разбира се — каза Ерик. — Каквото и да се случи, ще се върна.
Щом уличните лампи светнаха, шумотевицата се увеличи. Макар че празненството щеше да продължи до късно през нощта, имаше и по-трезви души, които знаеха, че призори ги чака работа и че за да я свършат добре, ще им трябва здрав сън.
Ерик за миг отдръпна Кити от себе си. Под качулката на грубото селско наметало се виждаше тъмна перука. Роклята, която си беше избрала, бе също толкова незабележима. За всеки, който не си направеше труда да я огледа отблизо, щеше да прилича на поредната селяшка щерка, тръгнала да се прибира със семейството си. Под наметалото носеше малка торба и в нея кесия златни монети — толкова, колкото Ерик бе могъл да събере набързо. Носеше си също така и две ками.
— Ако нещо се обърка, иди при майка ми в Рейвънсбърг. — Той се ухили. — Но като й кажеш, че си ми жена, стой по-надалече от нея.
Кити отново положи глава на гърдите му и отрони:
— Твоята жена.
Никой от двамата още не можеше да го повярва. Просто бяха пристъпили в храма на Сунг Пречистата и се наредиха на опашката след другите двойки, дошли да се венчаят. Импулсивните бракове на Банапис не бяха нещо необичайно и след като ги попита дали не са пияни и откога се познават, жрецът се съгласи да ги венчае. Церемонията се оказа кратка, по-малко от пет минути, и след това един от послушниците ги избута навън, за да отвори място за следващата двойка.
— Трябва да се приготвиш — промълви Ерик.
— Знам — каза Кити. Разбираше, че всеки момент може да мине група селяни, и е най-подходящо да действа без колебание. — Не искам да те оставя.
— И аз не искам да ме оставиш — каза той. — След което добави ядосано: — Но не искам и да умреш.
— Не искам ти да умреш — отвърна тя и той усети сълзите й, потекли по голото му рамо. — По дяволите! Мразя да плача.
— Тогава престани! — тихо й каза той.
Тя понечи да отвърне нещо, но Ерик я подкани:
— Хайде!
Без дори да го целуне за довиждане, тя се обърна, излезе от пресечката и тръгна до една девойка, която крачеше край кола, пълна със сено, в която се возеха пет-шест деца. Караше я един старец, а зад нея крачеха трима мъже и една жена.
— О, здравейте! — каза Кити на младата жена и тръгна с нея покрай колата. — Вие бяхте от Дженкстаун, нали?
— Не — отвърна й непознатата. — Фермата ни е само на няколко мили оттук.
— О, помислих ви за една позната и че ще има с кого да си говоря до Дженкстаун. Много приличате на нея, същата хубавелка сте.
— Вие сте първата, която ме нарича така — засмя се момичето. Колата вече се тътреше през портата.
Ерик се напрегна да чуе какво още ще си кажат, но гласовете им се заглушиха от шума на празничната веселба. Той изчака да се увери, че Кити безопасно е минала през портата, отвъд строгите погледи на пазачите — почти очакваше да чуе сигнал за тревога. Но чуваше само свирня и празничната глъч на града. Накрая вдиша дълбоко, обърна се и тръгна към двореца. Реши, че ще е най-добре да се навърта пред очите на познати и ако някой го попита за Кити, да му даде някакво приемливо извинение, уж че е заета или е излязла да гледа веселбите по улиците. В двореца щеше да е такава навалица, че спокойно можеше да мине цялата вечер, без никой да се заинтересува за нея.
След като Ерик се скри в тълпата, се появиха две фигури, които досега се бяха крили в сенките на отсрещната страна на улицата. Даш се обърна към брат си и каза:
— Аз ще я проследя.