Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
На юг, където кешийските кораби от Елариал се бяха сблъскали със същия брой бойни кораби на кралицата, битката продължаваше да кипи.
— Но къде е останалата част от ескорта й? — попита капитан Рийвис.
Николас извика:
— Хванахме я! — И викна на моряка на мачтата: — До всички кораби! Атака!
И след като заповедта се предаде, се обърна към Рийвис.
— Изпреварили сме онези, с които се сблъскахме вчера. — Преди да се появят, разполагаме с може би около час, за да направим каквото можем. Това, което й е останало тук, е заето с кешийците. Останалата част е от другата страна на Проливите!
Пристъпи до перилото на мостика и изрева:
— Пригответе балистите!
Екипажите на балистите хукнаха към предната палуба, където стояха в готовност двете огромни, наподобяващи арбалети бойни машини. Всяка от тях можеше да изстреля греда с желязна глава, три пъти по-голяма от човешки бой, предназначена да удари корпуса по ватерлинията или да разруши такелажа. Но вместо обичайния плътен дървен ствол „стрелите“ бяха изработени кухи и напълнени с гибелното квеганско огнено масло. Приложението им носеше рискове, защото и най-малката грешка можеше да изгори „Кралски дракон“.
Зад него флотилията, четиридесет и седем от първоначалните шестдесет кораба, с които бе отплавал от Тулан, се развърна в атакуваща формация. Корабът на Николас сви платна и забави скорост, за да могат двата фланга на флотилията да се понесат от двете му страни и да нанесат колкото може повече щети на корабите, струпани безразборно във водата и почти спрели в очакване на заповед да навлязат в пролива.
Николас изрева:
— Огън!
Два от по-големите кораби в тила на вражеската армада се обърнаха за бой — бяха тромави, но все пак опасни. Наблюдателят извика:
— Имат катапулти, адмирале!
— Видях.
Огромната бойна машина на кърмата на най-близкия вражески кораб изстреля заряда си — грамадна мрежа, пълна с камъни.
— Ляво на борд, капитан Рийвис.
— Слушам, сър — отговори капитанът и когато мрежата стигна върха на дъгата и пусна пороя от камъни, всеки с големината на мъжка глава, по-подвижният кралски кораб свърна наляво и камъните безвредно плеснаха във водата вдясно.
— Щеше да съсипе такелажа, сър — каза капитан Рийвис.
— Върни ни на щирборд — заповяда Николас.
Мъжът на руля изпълни заповедта и корабът се люшна и се понесе право срещу левия борд на противниковия кораб. Вече бяха толкова близо, че Николас ясно видя как отделението при катапулта отчаяно се мъчи да презареди.
— Не струват — отбеляза Николас. — Много време им трябва да презаредят и хората не са защитени.
Сякаш чули думите му, хората по такелажа започнаха да стрелят по екипа на катапулта на вражеския кораб. Кралската морска пехота използваше къси, но много ефикасни лъкове. Балистата на десния борд също стреля и зарядът удари вражеския корпус с ужасен грохот. Последваха крясъци и десетки войници изпопадаха през борда, обхванати от пламъците. Други отчаяно се втурнаха да потушат развихрилия се пожар, но за свой ужас се натъкнаха на квеганското огнено масло. Запалеше ли се, то можеше да се угаси само с пясък. Хвърляните по него ведра с вода само го разпалваха още повече.
— Пълен ляв — заповяда Николас. — Пред нас е пълна бъркотия и не искам да се заклещим, без да можем да обърнем. Продължаваме да жилим по краищата.
Заповедта се предаде и останалите кораби във флотилията повториха маневрата, изхвърлиха огнения си товар, след което завиха, за да не се смесят с корабите, които нападаха.
Наблюдателят от мачтата извика:
— Две бойни галери между горящите кораби вляво, адмирале.
— Искат да излязат и да се бият, но нямат място за маневриране — каза Николас. — Да потърсим още нещо за палене преди да са се измъкнали.
Флотилията пое курс на юг, където кешийците бяха влезли в бой с нашествениците. Пушеците започнаха да скриват гледката.
— Наблюдател!
— Да, сър?
— Продължавай да следиш за северната им ескадра.
— Слушам, сър!
Набезите продължиха още цял час. Пред тях пищяха и умираха мъже, но вражеската армада изглеждаше все така неизброима. Николас лично бе подпалил четири кораба и приближаваше петия, когато наблюдателят извика:
— Кораби на север, адмирале!
— Колко?
— Поне десет… Трийсет… Четирийсет!
Николас изруга.
— Адмирале! — извика пак наблюдателят — Двете бойни галери се измъкват от потъващите кораби!
— Е, така вече става по-интересно — каза Рийвис.