Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона

— А драконите?

Калин изглеждаше притеснен.

— Те се съмняват в Томас. Не в думите му — съмняват се в нашето разбиране за опасността. Въпреки цялата си мъдрост само малко от тях схващат риска от магията, за която знаем, че е пусната в действие.

Калис изгледа продължително брат си и рече:

— Можем ли да поговорим насаме?

Калин му махна да го последва. Когато се отдалечиха от другите, Калис попита:

— А Миранда?

— Нямаме вест нито от Миранда, нито от Макрос, откакто върнаха Пъг. Отидоха с Томас да търсят сведения за демоните под планините.

Калис мълчаливо погледна към дърветата на Елвандар. Брат му не промълви нито дума — знаеше, че ще проговори, когато е готов.

След няколко минути мълчание Калис каза:

— Липсва ми.

Калин сложи ръка на рамото му.

— Обичаш ли я?

— По някакъв особен начин — промълви Калис. — Не е като при еледелите; няма нищо общо с онова, което са ми разправяли за разпознаването. Но тя ме намери тогава, когато започна всичко това, и запълва някакво тъмно и студено място вътре в мен като никой друг.

— Ако все така е тъмно и студено, когато не е с теб, значи не е истински запълнено. — Калин седна на един голям камък. — Когато баща ти за пръв път видя майка, бях там; мислех го просто за едно момче, поразено от една красота, която няма равна на себе си, момче, което няма понятие за чувствата между мъж и жена. — Въздъхна. — Но и аз си нямах представа какво крои бъдещето.

Калис беше слушал историята за първото гостуване на майка му в замъка Крудий, когато цураните бяха застрашили Далечния бряг, и как баща му за пръв път зърнал кралицата на елфите.

— Ти все още си много млад, братко — отрони Калин. — Много неща си видял, много си преживял, но още не си започнал да разбираш себе си. В много отношения ти си човешко същество, но в много други си един от нас. В повечето неща е необходимо търпение. Твоят баща го разбра бързо, когато дойде при нас, и за едно човешко момче годините, които преживя тук, го научиха на много.

— Баща ми е уникален. Той притежава познание отпреди десет хиляди години.

— Нима? — каза Калин.

Калис го изгледа.

— Ами Ашен-Шугар?

— Макрос ми каза нещо няколко дни преди да тръгне — отвърна Калин. — Каза, че Томас има спомените на Ашен-Шугар, но че всички спомени са съмнителни.

— Всичко е съмнително — въздъхна Калис.

— Престанал съм да търся причини, когато стане дума за врага — съгласи се Калин. — Очите му се взряха в празното. — Когато баща ти дойде тук след Войната на разлома, бях склонен да мисля, че най-лошото е зад нас. Войната с цураните беше свършила и рискът от моределите и отвореният разлом да върне валхеру бе приключил. — Той се усмихна с онази полуусмивка, за която Калис знаеше, че прилича на неговата като две капки вода. — Сега си давам сметка, че силите са много по-загадъчни и далеч по-огромни, отколкото си ги бях представял.

— Какво искаш да кажеш? — попита Калис и седна с кръстосани крака в нозете на брат си.

— Раздвижват се първични стихии, сили, спрямо които валхеру са просто дребна досада. Други сили се раздвижват, за да им се противопоставят, и се боя, че ти и аз, и онези, които обичаме, може да бъдем смазани между двете.