Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
На вратата се почука остро два пъти и в стаята влезе Котър.
— Открих това, дето ви трябваше — рече той. — Ама и съм малко изненадан.
Той прекоси стаята и подаде на Сейнт Джеймс плика, който бе взел от бюрото в офиса на имението по време на разговора си с лейди Хелън Клайд.
— Номерът е на доктор Тренъроу.
— Така ли?
Саймън остави чашата си на малката масичка, взе плика и го обърна замислено в ръцете си.
— Дори нямаше нужда да му звъня, господин Сейнт Джеймс — рече Котър. — Ходж го позна веднага щом му го показах. Изглежда, му е звънял много пъти през годините.
— Все пак позвъни ли, за да си сигурен?
— Да. На доктор Тренъроу е. И му казах, че отиваме.
— Някаква вест от Томи?
— Дейз каза, че се е обадил от Пентийн. — Котър поклати глава: — Не са намерили нищо.
Сейнт Джеймс се намръщи. Съмняваше се в ефикасността на плана на Линли, който упорито избягваше да забърква както бреговата охрана, така и полицията. Беше се отправил преди съмване заедно с шестима мъже към околните ферми, за да огледат бреговата линия от Сейнт Айвс до Пензънс. Бяха на две моторни лодки, като едната бе тръгнала от пристанището на Пензънс, а другата — от полуострова на залива Сейнт Айвс. Лодките бяха достатъчно малки, за да им позволят добра видимост до брега, и достатъчно бързи, за да могат да извършат поне повърхностен оглед за няколко часа. Но ако не видеха нищо, второто претърсване щеше да се проведе по суша. Това щеше да отнеме дни. И независимо от желанието на Линли, нямаше да може да се проведе без участието на местната полиция.
— Направо съм скапан от целия този гаден уикенд — забеляза Котър, докато поставяше чашата на Сейнт Джеймс обратно върху подноса на масичката до леглото. — Добре че Деб се върна в Лондон. Избяга от голямата каша, бих казал.
Звучеше така, сякаш му се искаше Сейнт Джеймс да отговори нещо, което да го насърчи да подеме разговор. Саймън обаче нямаше такова намерение.
Котър изтръска халата му и го окачи в гардероба. Прекара малко време в изправяне на спретнатата редица обувки вътре. Прибра с шумно тракане дървените закачалки на една страна и щракна ключалките на куфара на горната лавица. След това не можа да се сдържи:
— И какво ще стане с момичето? Между тях няма близост. Не е като с вас, нали? Не е като с вашето семейство. О, те са богати, страшно богати, ама Деб не я интересуват парите. Знаете не по-зле от мене. Знаете какво привлича момичето.
Красотата, съзерцанието, цветовете на деня, внезапната нова идея, гледката на някой лебед. Знаеше, винаги бе знаел. И имаше нужда да забрави. Вратата на спалнята му се отвори, обещавайки избавление. Сидни влезе, но вратата на гардероба я закриваше от Котър и той като че ли не забеляза, че вече не са сами.
— И не ми казвайте, че не чувствате нищо — продължи разпалено той. — По очите ви личи. И то от много отдавна, каквото и да казвате.
— Прекъсвам ли нещо? — попита Сидни.
Котър затвори рязко вратата на гардероба. Погледна първо Сейнт Джеймс, после сестра му и накрая отново Саймън.
— Ще се погрижа за колата — каза рязко той, извини се и ги остави сами.
— За какво беше всичко това? — попита Сидни.
— Нищо.
— Не ми звучеше като нищо.
— Но беше.
— Разбирам.
Тя остана до вратата, с ръка на бравата. Сейнт Джеймс почувства загриженост при вида й. Изглеждаше зле, със синьо-черни кръгове под очите. Това бе единственият цвят по лицето й, а в самите й очи нямаше никакво изражение, просто отразяваха светлината. Носеше избеляла дънкова риза и прекомерно голям пуловер. Косата й изглеждаше несресана.
— Тръгвам — рече тя. — Дейз ще ме закара до гарата.
Това, което едва предишната нощ му бе изглеждало разумно, сега, когато видя сестра си на дневна светлина, му се стори немислимо.
— Защо не останеш, Сид? Мога да те закарам по-късно у дома.
— Така е най-добре. Наистина искам да тръгна. Това е най-доброто решение.
— Но гарата ще бъде…
— Ще хвана такси до дома. Ще се оправя. — Тя завъртя бравата разсеяно. — Разбрах, че Питър е изчезнал.