Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
— Сид, това някак не се връзва. Джъстин не беше глупак. Защо ще се съгласи да се срещне с Питър на скалата? И то посред нощ? Доколкото му е било известно, след разговора с Томи Питър е можел да иска само смъртта му. — След това се сети за сцената в петък следобед на плажа. — Освен ако, разбира се, Питър не го е примамил там. С някаква стръв.
— Каква?
— Саша?
— Това е абсурдно.
— Тогава кокаин. Отишли са в Нанрънел, за да търсят. Може би това е била примамката, използвана от Питър.
— Нямаше да стане. Джъстин не възнамеряваше да употребява повече. Не и след това, което се случи между нас на плажа. Той ми се извини. Каза, че се отказва. Нямаше да взема повече.
Сейнт Джеймс не можа да сдържи скептицизма по лицето си. Видя как твърдостта в чертите й започва да се разпада, когато разчете реакцията му.
— Той ми обеща, Саймън! Ти не го познаваше, както аз. Не можеш да разбереш. Но той ми обеща, докато се любехме… особено когато… Имаше някои неща, които обичаше да му правя.
— Боже мой, Сидни!
Тя заплака.
— Разбира се! „Боже мой, Сидни!“ Защо пък точно ти ще започнеш да разбираш? Никога не си изпитвал нищо към никого. И защо ти е? Нали си имаш науката. Не ти е нужно да изпитваш страст. Можеш вместо това да се заемеш с работа. С проекти, конференции, лекции и насоки към всички бъдещи патолози, които идват да се кланят в краката ти.
Това бе нуждата й да наранява, която бе отбелязал и преди. И все пак идваше внезапно. Не я бе очаквал. И независимо дали нападката бе точна или не, той откри, че не може да й отговори.
Сидни прокара ръка по очите си.
— Отивам си. Само кажи на Питър, когато го намериш, че имам да обсъждам с него много неща. Повярвай ми, нямам търпение да ми се удаде такава възможност.
Къщата на Тренъроу се намираше съвсем лесно, тъй като бе разположена в самия край на Пол Лейн, в покрайнините на селото, и беше най-голямата сграда наоколо. За стандартите на Хауенстоу жилището бе съвсем скромно, но в сравнение с къщурките, струпани една до друга на склона под нея, вилата бе направо внушителна — с широки еркерни прозорци, които гледаха към пристанището, и групичка тополи за фон, на който стените отдялан камък и бялата дървения произвеждаха значителен ефект.
Шофираше Котър. Сейнт Джеймс зърна вилата още щом прехвърлиха последното възвишение на крайбрежния път и започнаха да се спускат към Нанрънел. Минаха, лъкатушейки, покрай пристанището, покрай селските магазини, покрай сградите с апартаменти за туристите. При „Котвата и розата“ свиха по Пол Лейн. Неравният асфалт беше покрит с останките от вчерашната буря: боклуци от кофите за смет, най-различни обвивки и консерви от храна, разнебитен знак, някога рекламирал чайове със сметана. Шосето се виеше и изкачваше над селото, където беше обсипано с шума, откъсната от живия плет и храстите. Дъждовните локви отразяваха небето.
Тясната алея, която се отклоняваше на север от Пол Лейн, беше обозначена с дискретна табелка с надпис „Вилата“. От двете си страни беше обградена с обички, увиснали тежко по каменната стена. Зад нея терасираната градина покриваше по-голямата част от склона, а внимателно замислена, лъкатушеща пътека водеше нагоре към къщата през лехи с флокс и немезия, камбанки и циклами.
Алеята свършваше със завой покрай едно глогово дърво и Котър паркира под него, на няколко метра от входната врата. Над нея имаше портал с дорийски колони, а от двете й страни — по една делва с яркочервено мушкато. Сейнт Джеймс огледа фасадата на къщата.
— Сам ли живее? — попита той.
— Така знам — отговори Котър. — Ама когато позвъних, се обади жена.
— Жена ли? — Сейнт Джеймс си помисли за Тина Когин и за номера на Тренъроу в апартамента й. — Да видим какво може да ни каже докторът.
Когато почукаха, не им отвори Тренъроу, а млада жена от Антилските острови. Когато тя заговори, Сейнт Джеймс разбра по изражението на Котър, че жената, отговорила на телефона, определено не е Тина Когин. Очевидно мистерията с нейното местонахождение не можеше да бъде обяснена с тайното й присъствие в дома на Тренъроу.
— Докторът не приема пациенти тук — каза жената, като погледна първо Котър, след това Сейнт Джеймс. Думите звучаха, като да са репетирани много пъти и изричани може би често и недотам любезно.